О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 07.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3402/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№65240/13.5.2016 г. подадена от И. Ш. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение 2879/11.4.2016 г. по гр.д.№1632/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV-а състав, с което е потвърдено протоколно решение №II-62-10168/25.9.2014 г. и решение от 09.11.2015 г. по гр.д.№31478/2014 г. по описа на Софийския районен съд, г.о. с които са уважени предявените от Д. П. П. от [населено място] против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че в уволнителната заповед не е описано от фактическа страна конкретно поведение на ищцата, което да може да бъде съпоставено с конкретни нейни трудови задължения, за да бъде преценено нарушени ли са последните, поради което заповедта за уволнение се явява немотивирана. Прието е също така, че доказателствата, представени от ответника за установяване на конкретните нарушения, посочени в заповедта, установяват единствено факта, че при осъществения на ищцата мониторинг върху цялостната й трудова дейност като „координатор” след 30.01.2014 г., в изпълнение на плана за управление на ефективността й, работодателят е достигнал до извод, че ищцата не достига очакваните от нея резултати. Подобен извод е равнозначен на извод за липса на качества за изпълнение на длъжността, който обаче не е основание за дисциплинарно уволнение, а за прекратяване на трудовото правоотношение на друго, безвиновно основание. Изложени са изводи, че дисциплинарната отговорност е отговорност за лични деяния на работника или служителя, за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, като същите следва да са конкретни, описани по време и начин на извършване, извършени виновно ( небрежно или умишлено), без да е задължително да са вредоносни. Прието е, че в процесната заповед не са описани от фактическа страна извършени от ищцата нарушения на трудовите й задължения т.е. не е обоснована дисциплинарната й отговорност, поради което тя не отговоря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и поради което извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно.
Въз основа изложеното не са обсъдени оплакванията във въззивната жалба във връзка с доказването на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. и е прието, че дори такива конкретни нарушения да се установяват от доказателствата по делото, щом не са основание на уволнителната заповед, нямат отношение към извода за нейната законосъобразност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Докъде се простират правомощията на съда да квалифицира неизпълнението на служебните задължения, като се има предвид пълното неизпълнение на конкретно възложена задача с липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата ?, 2. Какви са критериите, въз основа на които тези две основания – по чл.187, т.3 КТ и чл.328, ал.1, т.5 КТ следва да се отграничават едно от друго по обективни признаци ?, 3. Допустимо ли е основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.187, т.3 КТ и чл.328, ал.1, т.5 КТ да се отграничават едно то друго само по субективен признак и може ли такова отграничаване по субективен признак относно вината да послужи като единствено основание да се приеме, че работодателят не е квалифицирал неизпълнението на трудовите задължения правилно и в съответствие с нормата на чл.328, ал.1, т.5 КТ ?, 4. Следва ли съдът, с оглед конкретните изложени фактически твърдения на страните да де указания в доклада по делото за предварително изясняване пределите на доказване установяване на вината и формата на вината с цел отграничаване на основанията по чл.187, т.3 КТ и по чл.328, ал.1, т.5 КТ и доколкото работодателят твърди пълно неизпълнение на трудовите задължения, а разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ визира неефективно справяне с работата, приложима ли е тази разпоредба към прекратяване на ТПО в хипотезата на пълно неизясняване на трудовите задължения ?.
Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Д. П. П., посредством процесуалния си представител – адв. С. Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не отговарят на приетото в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първите три въпроса са формулирани бланкетно, тъй като по тях не се обосновава необходимостта от допускане на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложението по тях не е в съответствие с приетото по т.4 от посоченото тълкуването решение, а именно, че „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.“.
Освен това в изложението не е посочено към кои изводи на обжалваното решение се отнасят въпросите.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по четвъртия от поставените въпроси по аргумент от т.1 по ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното този въпрос е поставян от някоя от страните, нито СГС е излагал изводи по доклада на първата инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2879/11.4.2016 г. по гр.д.№1632/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV-а състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: