О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 17.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №206/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№9820/25.10.2013 г., подадена от адв.. М. П. – процесуален представител на Т. Я. Х. от [населено място], против определение №219/02.10.2013 г. по гр.д.№3962/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молба, подадена от частната жалбоподателка в настоящото производство, за отмяна по чл.304 ГПК на влязлото в сила решение №1353/04.10.2012 г. и решение №2215/21.12.2012 г., и двете постановени по гр.д.№2735/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, ІІІ-ти граждански състав.
За да постанови определението си тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като препис от първоинстанционното решение, по което ответник е съпругът на молителката, е връчено именно на последната на 07.11.2012 г., със задължение да го предаде на съпруга си, а молбата за отмяна е подадена на 07.6.2013 г. – извън срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Освен това в обжалваното определение е прието, че предвид характера на съобщението за връчване на първоинстанционното решение като официален документ, същият има материална доказателствена сила, поради което е неоснователно твърдението на молителката, че подписът върху съобщението не е положен от нея.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба от адв.. М. П. – процесуален представител на молителката Т. Я. Х. от [населено място], с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба Й. Х. Х. е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК.
Ответницата по частната жалба Р. Т. Х., посредством процесуалния си представител – адв.М. Т., също е депозирала отговор по чл.276 ГПК. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговорите на ответниците по частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението на Бургаския окръжен съд е правилно, тъй като изводите на съдът по отмяната са съобразени изцяло с установената фактическа обстановка и изискванията на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.1 т.5 ГПК срокът, в който страна, лишена от възможност да участва в делото или ненадлежно представлявана поради нарушение на съдопроизводствените правила, може да поиска отмяна на влязло в сила решение, е тримесечен и тече от датата на узнаване на решението. Молителката е получила съобщение за постановеното първоинстанционно решение, както и препис от същата, които макар и да са били адресирани до ответника по исковата молба и неин съпруг, са й станали известни на посочената в съобщението дата. Това е началото на тримесечния срок по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който е изтекъл на 07.02.2013 г. При положение, че молбата за отмяна е подадена на 07.6.2013 г. е налице просрочие от четири месеца.
Правилен е изводът в обжалваното определение, че е неоснователно възражението за това, че подписът върху съобщението не принадлежи на частната жалбоподателка с оглед това, че същото представлява официален документ, който има материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Това твърдение може да бъде установено в друг процес по предвидения от закона ред.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
С оглед направеното от ответницата по частната жалба искане за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива не следва да бъдат присъдени, тъй като от една страна не са представени доказателства за тяхното извършване, а от друга – не е представен списък по смисъла на чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №219/02.10.2013 г. по гр.д.№3962/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по частната жалба Р. Т. Х. за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: