О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №530/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6659/17.01.2018 г., подадена от М. Д. Д. от [населено място] и приподписана от адвокат Е. К. против въззивно решение №8713/22.12.2017 г. по гр.д.№12933/2017 г., по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Д въззивен състав, с което е отменено решение №117095/11.5.2017 г. по гр.д.№28114/2016 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 69 състав, и са отхвърлени предявените от М. Д. Д. от [населено място] против 199-то ОУ „С. А. Й. Б.“ – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.11 т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че „След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от 01.01. 2016г. г., законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличието на право на пълна при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази законодателна позиция е свързана с обстоятелството, че уволнението по чл.328 ал.1, т.10 от КТ се извършва по преценка на работодателя, на който е предоставена правна възможност, а не задължение, от което следва, че и в случаите, когато работникът или служителят е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст- чл.68 от КСО., работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1, т.10 от КТ т. е. право на работодателя е да прецени, с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната, което не подлежи на съдебен контрол. На контрол подлежи обстоятелството дали са спазени изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст предвидени в общата или в специална разпоредба на осигурителния кодекс. В този смисъл е съдебната практика на ВКС- решения по гр. дело № 3003/2013 г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 258/2010 г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 2280/2008 г., трето г. о., ВКС, гр. дело № 1169/2009 г., трето г. о., ВКС. Въззивният съд намира, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищеца в чиято доказателствена тежест е, не е ангажирал доказателства по делото, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед на приложените към исковата молба и приети като доказателства по делото трудов договор и допълнителни споразумения към него от които може да се направи извод относно трудовия стаж на ищеца към датата на подписването им и респективно към датата на прекратяване на трудовия му договор, който е над 25 години. С оглед на това, както и предвид на обстоятелството , че ищеца към датата на прекратяване на трудовия му договор е имал навършени 67 г., настоящата съдебна инстанция намира, че уволнението му на посоченото основание е законосъобразно и като такова предявения на осн.чл.344 ал.1, т.10 от КТ иск следва да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните искове с пр.осн.чл.344 ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.С оглед изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалван, тъй като и двете инстанционни съдилища, разгледали спора до тук, не обсъждат всички релевантни за спора обстоятелства, както и не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, с което е допуснато нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по два важни правни въпроса , обуславящи решаващите му изводи, като тези въпроси са решаващи за формиране решаващата воля на съда, както и при преценка правилността на обжалваното решение. Сочи се и материалноправен въпрос – Дали работодателят преди да предприеме уволнението е задължен на изиска информация от уволнявания за наличие на заболяване по Наредба №5/1973 г., както и за изиска разрешение от Инспекцията по труда, при установена психично заболяване на работника, относно закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Освен това се твърди, че след като работникът е упражнил правото си да се пенсионира, не може това право да се придобие повторно и се сочи, че касационният жалбоподател се е пенсионирал по общо заболяване. Сочи се и нарушение на чл.74, ал.4 КСО за забрана за получаване едновременно на пенсия по инвалидност поради общо заболяване и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и новелата на чл.280, ал.2, хипотеза последна ГПК.
Сочи се и се прилага съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба 199-то ОУ „С. А. Й. Б.“ – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, инкорпорираното в нея изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените от касационния жалбоподател въпроси са неотносими към изводите на въззивната инстанция. Решаващите изводи на Софийския градски съд, макар и непрецизно мотивирани, са относно приложението от страна на работодателя на правната норма на чл.328, ал.1, т.10 КТ, във връзка с разпоредбата на чл.68, ал.3, изречение първо КСО. Съдът е приложил правната норма, която изрично сочи, че „В случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж….“.
В процесния случай касационният жалбоподател има повече от 15 години осигурителен стаж и е на възраст над 65 години и 10 месеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.
Въпреки, че още в исковата молба са наведени доводи за закрила по чл.333 КТ, необсъждането им от страна и на двете предходни инстанции не представлява порок на въззивното решение, тъй като визираната правна норма не предвижда закрила при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.
Неоснователно е и позоваването на касационния жалбоподател на разпоредбата на чл.74, ал.4 КСО, тъй като отпускането на инвалидна пенсия и такава за осигурителен стаж и възраст са от компетенциите на НОИ, а отпускането на инвалидна пенсия не означава, че е консумирано правото по чл.328, ал.1, т.10 КТ.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК е посочено без аргументация.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8713/22.12.2017 г. по гр.д.№12933/2017 г., по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 15, ет.1, ап.145, да заплати на 199-то ОУ „С. А. Й. Б.“ – [населено място],[жк], [улица], деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: