О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6764/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9122/01.9.2014 г., подадена от адв. Е. М. – процесуален представител на ищцата Д. М. Л. Д. от [населено място], Р. И., против въззивно решение №390/14.7.2014 г. по гр.д.№533/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2195/21.12.2013 г. по гр.д.№4229/2011 г. по описа на Русенския районен съд, ІІ-ри граждански състав, с което са отхвърлени искове, както следва:от Д. М. Л. Д. от [населено място], Р. И., против [фирма], [фирма](в несъстоятелност) и Н. Г. Г., иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен с нот.акт №185, том ІІ, рег.№3860, дело №263 от 14.3.2008 г., за ? идеална част от дворно място, подробно описано в диспозитива на решението, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, ведно с всички подобрения в имота.; от Д. М. Л. Д. от [населено място], Р. И., за признаване за установено по отношение на ответника Н. Г. Г. и ответника МВ П.” Е.(в несъстоятелност), че ищцата е собственик на ? идеална част от посочения по-горе имот; и от Д. М. Л. Д. от [населено място], Р. И. срещу МВ П.” Е.(в несъстоятелност) за предаване владението върху ? ид.ч. от същия имот.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай са приложими разпоредбите на италианското право. Този извод е обоснован с факта, че бракът между ищцата, която е италианска гражданка, и ответника Г., е сключен в И., че решенията за обявяването на тяхната съдебна раздяла и за прекратяване на брака им с развод са постановени от италиански съд, че тяхното общо местопребиваване и семейно жилище се е намирало в И. – [населено място], както е посочено в представените съдебни актове. Окръжният съд се е позовала на правната норма на чл.79, ал.2 КМЧП, с оглед приложимото италианско право –Италианският граждански кодекс – глава VІ, дял VІ/чл.159-230/, който регламентира режима на имуществената общност и режима на разделност, предвиден като договорен институт или настъпващ по силата на закона. На основание чл.191 от посочения кодекс Русенският окръжен съд е стигнал до извод, че съпружеската имуществена общност се прекратява при лична раздяла на съпрузите, установена със съдебно решение по иск на единия съпруг или по взаимно съгласие на съпрузите, одобрена от съда, поради което решението за съдебна раздяла №241, в сила от 13.3.2002 г. на Градския съд в [населено място] има за последица прекратяването на имуществената общност между ищцата и ответника и придобитите от последния през месеците октомври и декември 2003 г. недвижими имоти са негова лична собственост. Изложени са и изводи, че дори и да се приеме, че спорът за приложимия закон следва да се разреши съобразно правилата на чл.64, ал.1 и чл.65 КМЧП, които отдават приоритет на правото на държавата по местонахождението на недвижимите имоти и определят като приложим в случая българския закон, то и в тази хипотеза се налага извода, че ищцата не е собственик на придобитите от ответника Г. недвижими имоти , тъй като в основата на съпружеската имуществена общност съгласно чл.19 СК/отм./, действал към момента на придобиване на имуществото, стои презумпцията за съвместния принос на двамата съпрузи, която в случая е оборена, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че съпрузите са били фактически разделени преди постановяване на личната им раздяла със съдебно решение. Сочи се фактът, че в исковата молба до съда в [населено място], ищцата е навела като предпоставки за искането си обстоятелства за липса на каквито и да е фактически отношения между двамата, между които има разделно живеене и пълна финансова независимост, което изключва принос в придобиването на имотите.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Ответниците, като трети за съпружеските отношения лица, имат ли процесуална възможност да оборват установената в чл.19 СК/1985 г. – отм./ презумпция с твърденията, че имотът, придобит от двамата съпрузи по време на брака им, принадлежи само на единия, поради липса на принос на другия ?, и 2. В случай на положителен отговор на първия въпрос, се поставя въпроса/ Оборването на презумпцията по чл.19 СК/отм./, може ли да се извърши с възражение, както в настоящия случай, или може да бъде предявено само с иск по чл.134, ал.1 ЗЗД от първия ответник – [фирма], в качеството му на ипотекарен кредитор и при условия на пълно и главно оборване на презумпцията ?.Прилагат се две решения на въззивни съдилища.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Ответникът по касация МВ П.” Е.(в несъстоятелност) – Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът по касация Н. Г. Г. от [населено място], [община], област Р., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касация – [фирма] – С., и МВ П.” Е. (в несъстоятелност) – Р., намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК касаторът трябва да постави въпроси по решаващите изводи от решението на въззивната инстанция, обусловили изхода от спора. В конкретният случай поставеният първи въпрос е наведен като оплакване във въззивната жалба, но Русенският окръжен съд не е дал отговор по него и липсват изводи на същия съд по него. При това положение ищцата – въззивен и касационен жалбоподател, е следвало да постави в изложението си към касационната жалба процесуалноправен въпрос за това, че липсва отговор на това оплакване във въззивното решение. Това обаче не е сторено.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси, тъй като същият е зададен като евентуален, при положителен отговор на първия въпрос. Тъй като по първия въпрос въззивното решение не следва да се допусне, то не е налице конекситет, даващ основание на съда да допусне обжалваното решение до касационно оплакване и по втория от поставените въпроси.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация [фирма] – С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, а на ответника по касация МВ П.” Е. (в несъстоятелност) – Р., деловодни разноски в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №390/14.7.2014 г. по гр.д.№533/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№9122/01.9.2014 г., подадена от адв. Е. М. – процесуален представител на ищцата Д. М. Л. Д. от [населено място], Р. И..
ОСЪЖДА Д. М. Л. Д., [дата на раждане] , гражданка на Р. И., с адрес: Р. И., [населено място], [улица], със съдебен адрес: Р. Б., [населено място], [улица], ет.5, чрез адвокат Е. М. – пълномощник, да заплати на “Ю. Б.” ад – [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 600/шестстотин/ лева, и на [фирма] (в несъстоятелност) – [населено място], [улица], представлявано от синдика М. Т. Б., деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: