О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 06.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 6119/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Л. – процесуален представител на С. у. “В. Л.” – П. и по касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт И.М., процесуален представител на Регионален инспекторат по образованието – П., против въззивно решение № 1328/08.07.2014 г. по гр.д.№ 1669/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4544/25.11.2013 г. по гр.д.№ 4048/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са уважени предявените от Л. М. Ж. от [населено място] против С. у.“В. Л.” – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба на С. у. “В. Л.” се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Претендира разноски за всички инстанции.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Налице ли са дисциплинарни нарушения на ръководния служител/директор/ при неизпълнение на задължения и неупражнен контрол, когато е имал тези задължения, включително и за контрол по длъжностна характеристика и по силата на нормативен акт и когато ръководният служител/директор/ със свои заповеди е възложил на подчинени служители изпълнението на тези задължения ; 2. Следва ли при определяне тежестта на дисциплинарното нарушение, респективно тежестта на дисциплинарното наказание/наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал.1, т.3 КТ/ и при съдебна преценка за законосъобразността му/включително и преценката по чл.189 КТ/ въззивният съд да отчете: броя на приетите за установени от въззивния съд нарушения; характера и важността на заеманата от ръководния служител/директор/ длъжност, доколкото същата е свързана с по-висока степен на отговорност и по – висока степен на гласувано доверие; признаването на извършените нарушения, направено с писмените обяснения на ръководния служител/директор/, дадени по реда на чл.193, ал.1 КТ и с исковата молба ; 3. Следва ли съдът да извърши проверка за законосъобразност на всички дисциплинарни нарушения, посочени в уволнителната заповед ; 4. Какво е значението на обективните и/или субективни причини за извършване на дисциплинарните нарушения от ръководния служител/директор/ и допустимо ли е въз основа на тези причини съдът да приеме, че тежестта на нарушенията по смисъла на чл.189, ал.1 КТ не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.Позовава се на множество решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Сочи при условията на евентуалност като основание за допустимост на касационното обжалване и чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси,ако посочената практика се приеме за неотносима.
В касационната жалба на Р. и.по о.- П. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Претендира разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат всички основания на чл.280, ал.1 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.При предявен по чл.344,ал.1 КТ иск от уволнен служител,чийто трудов договор е бил сключен при условията на чл.61,ал.2,изр.І КТ,едновременно срещу работодателя и срещу по-горестоящия спрямо работодателя орган и конституирането им като главен и съответно като евентуален ответник,то при уважаването на предявените искове спрямо работодателя – главен ответник,производството спрямо евентуалния ответник,следва ли да бъде прекратено,а в случай,че не е прекратено,съдът дължи ли произнасяне по исковите претенции и спрямо този ответник;2.Допустимо ли е въззивният съд,който за пръв път разглежда спора по същество да приеме,че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание”уволнение” е незаконосъобразна,без да е извършил служебна проверка и без да е обсъдил в мотивите към решението си спазването от страна на работодателя на императивните норми на чл.193-195 КТ;3.Задължен ли е съдът,който разглежда спора по същество да обсъди правната квалификация на работодателя на извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина,вписана в заповедта за прекратяване на трудовия договор;4.Длъжен ли е съдът при решаване на спора по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства.Позовава се на три решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК и решение на Варненски районен съд.
Ответника по касация – Л. М. Ж. е депозирал отговор по чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби и изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира следното:
Въззивната инстанция е приела,че една част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание не са извършени, друга част не се установяват при условията на пълно и главно доказване, а трета част, макар и да са установени(напр.по т.т.2,3 и 4) нямат такава тежест по смисъла на нормата на чл.189, ал.1 КТ, че да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Не са зачетени доводите на ищеца за наличие на закрила и нейното неспазване от страна на работодателя по смисъла на чл.333, ал.ал.3 и 4 КТ.По отделните дисциплинарни нарушения, описани в процесната заповед е прието следното: по т.1 – непосредствения контрол върху материалните книги се упражнява от други лица, а не от ищеца;по т.2 – макар и формално да е допуснал нарушение при издаването на заповеди, с последващите си действия директорът е предотвратил налагането на едното от двете наказания;по т.3 – при започване на учебната година, реално на 03.09., тъй като 01.09. и 02.09. са били почивни дни, е било налице разписание за учебните занятия през първия учебен срок;по т.т.4 и 5 – за допуснати нарушения по насрочване на редовните изпити след началото на учебната година на определени ученички са налице обективни причини, които не зависят от директора;по т.6 – не е налице нарушение на директора, тъй като със заповед е наредил на учителите да не събират такси за дейности, свързани с обучението на учениците, а ако има събрани такива такси, то те са събрани от съответните учители, в качеството им на треньори, за което директорът не носи отговорност, тъй като училището не може да упражнява контрол за това;по т.7 – посоченото в заповедта нарушение не може да бъде подложено на проверка за законосъобразност, тъй като липсва конкретизация на договора, неговия предмет, конкретното нарушение и неговата стойност;по т.8 – прието е, че указанията на министъра на финансите и на първостепенния разпоредител на бюджетни кредити са изпълнени от директора, като е възложено на помощник-директора на училището да изготви длъжностните характеристики, както и да изпълни останалите указания на кмета на общината;по т.9 – прието е, че не е налице нарушение от страна на директора, тъй като с негова заповед е определен редът за водене и съхранение на книгата за решенията на педагогическия съвет, като изрично е посочено, че отговорност и контрол за нейното съхраняване упражнява съответния помощник-директор/УД/;по т.10 – не е налице нарушението, тъй като директорът е предприел действия по съгласуване на ползването на учебно-тренировъчната база с [община], за което е изпратена докладна записка до кмета, но конкретно предложение за начина на ползване на базата общината не е предоставитела на училището, което е довело до затруднения в провеждането на спортната подготовка на учениците;по т.11 е прието, че констатацията за непровеждане на часове по плуване и лека атлетика на 06.12.2012 г. не се оспорва от ищеца, но се сочат причини от обективно естество – електрозахранване, водоснабдяване и топлоснабдяване, което се установява от показанията на свидетеля Г..
Касационната жалба на Р. и. по о. – П. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Както с първоинстанционното решение, така и с въззивното, не е налице произнасяне по отношение на него,поради което липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение.По смисъла на чл.216,ал.2 ГПК ответниците по исковата молба/касатори не са необходими другари.
Касационната жалба на С. у. “В. Л.” – П. е допустима,тъй като е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попада в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай формулираните първи три правни въпроса не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС с оглед крайните решаващи изводи на въззивния съд,а именно: че една част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание не са извършени, друга част не се установяват при условията на пълно и главно доказване, а трета част, макар и да са установени(напр.по т.т.2,3 и 4) нямат такава тежест по смисъла на нормата на чл.189, ал.1 КТ, че да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Единственият въпрос/четвърти/е относим към крайните изводи на съда, че макар и да са установени част от нарушенията, те нямат такава тежест по смисъла на нормата на чл.189, ал.1 КТ, че да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доколкото този извод рефлектира върху изхода от спора ,то същият съответства на съдебната практика по чл.290 ГПК за контрол на съда при определяне на дисциплинарното наказание по смисъла на посочената разпоредба – решение № 284/01.04.2010 г. по гр.д.№ 559/2009 г., ІІІ г.о. Поради това и по него въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1328/08.07.2014 г. по гр.д.№1669/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Х-ти граждански състав, по касационна жалба подадена от С. у. “В. Л.” – П..
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт И.М., процесуален представител на Р. и. по о. – П., против същото решение.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: