О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
София, 16.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3710/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№54707/07.5.2014 г., подадена от адвокат Х. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение от 31.3.2014 г. по гр.д.№1390/2014 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-119-197/24.10.2013 г. по гр.д.№40165/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 119 състав, в частта, с която е уважен предявеният от И. Х. Х. от [населено място] против [фирма] – С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Въззивната инстанция е споделила мотивите на СРС, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.1 КТ, е връчена по електронната поща и е породила правни последици, като не са налице основанията за прекратяване на правоотношението на посоченото основание, поради липса на насрещно волеизявление от страна на ищеца за прекратяването му на това основание. Освен това са изложени изводи, че е налице процесуална злоупотреба от страна на работодателя, посредством изготвяне на писмени доказателства без достоверна дата за нуждите на процеса, и не е налице отмяна на заповедта по реда на чл.344, ал.2 КТ, тъй като в трудовата книжка на ищеца е отбелязано прекратяване на трудовото правоотношение именно на това основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправния въпрос “ Може ли заповедта да породи правни последици за прекратяване на трудовото правоотношение, ако същата не е подписана от работодателя, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, и има ли тази заповед конститутивно действие на прекратяване, и подлежи ли на отмяна като незаконосъобразна, и може ли тази заповед да се приеме като предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие ?”. Освен това се поставят и въпросите “Допустимо ли е с конклудентни действия на работодателя, преди или след датата на прекратяване на трудовия договор, от работодателя да се потвърди заповедта за прекратяване на трудовия договор, която не съдържа в себе си подпис на представляващия работодател, или заповедта във връзка с изискванията на чл.128а, ал.3 КТ, следва да е изрично подписана от работодателя, или изрично упълномощен представител ?”, и Работодателят може ли по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от работника или служителя пред съда ?”. К. жалбоподател се позовава на ТР №6/11.02.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКСОСГК.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация И. Х. Х. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Т. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивната инстанция, посочени по-горе, а именно, че не е налице изискващото се от закона насрещно волеизявление от страна на ищеца.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.3.2014 г. по гр.д.№1390/2014 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав, по касационна жалба, вх.№54707/07.5.2014 г., подадена от адвокат Х. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С..
ОСЪЖДА [фирма] – град С.,[жк]блок 1, да заплати на И. Х. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 218а, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: