О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София 20.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 205/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Д. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], [община], област Х., против въззивно решение № 399/07.10.2014 г. по гр.д.№ 632/2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд,в частта, с която е отменено решение № 87/15.05.2014 год. по гр.д.№ 948/2013 год. на Хасковски районен съд,в частта,с която е отхвърлен предявения от В. С. Р. иск с правно основание чл.215 за сумата 4654,88 лева – командировъчни пари за периода от 08.04.2013 г. до 14.06.2013 г. и вместо това [фирма] – [населено място], [община], област Х., е осъдено да заплати на В. С. Р. горепосочената сума.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси : за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги по чл.182 ГПК, които са потвърдени и от приета по делото счетоводна експертиза; дали валидно се пораждат правни последици и дали е преклудирано възражението на ищеца относно изплатените му суми за командировъчни, а именно че е получавал от ответника суми, но същите са били предназначени за покриване на разходи, пряко свързани с дейността на дружеството и изпълнението на възложените превози, заявено едва във второто съдебно заседание на първоинстанционния съд.
Ответникът по касация – В. С. Р. не е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че командировъчни пари са дължими за процесния период. Изводът е обоснован с данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представените по делото доказателства – заповед за командировка извън пределите на РБ – Х., със задача – международен транспорт на товари в ЕС и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси.По първия въпрос- въззивният съд е съобразил доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги по чл.182 ГПК, които са потвърдени и от приета по делото счетоводна експертиза, но е направил извод, че с тях не се доказва плащането на командировъчни за част от исковия период, за който е присъдено обезщетение по чл.215 КТ.По втория въпрос – визираното във въпроса изявление, от една страна не е обсъждано от окръжния съд, а от друга, такова изявление не е правено във второто проведено съдебно заседание пред районния съд. Действително в посоченото заседание съдът е приел, че е налице преклузия, но по други въпроси, свързани с представяне на писмени доказателства.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 399/07.10.2014 г. по гр.д.№ 632/2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: