О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 19.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2726/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4264/22.4.2016 г., подадена от адв. М. Б. – процесуален представител на Л. П. Л. от [населено място] против въззивно определение №100/22.02.2016 г. по ч.гр.д.№59/2016 г. по описа Бургаския апелативен съд, г.о.
С обжалваното определение е отменено определение №226/26.01.2016 г. по гр.д.№1068/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отказано на Д. Х. Д. и на Д. Г. Д., допускане на обезпечение на предявените от тях против Л. П. Л. и Ц. А. К. солидарно предявени искове за обезщетение от неоснователно обогатяване и обезпечението е допуснато спрямо недвижим имот, подробно описан в определението и спрямо сметки в изчерпателно посочени банки.
Въззивната инстанция е приела, че искането за обезпечаване на предявените искове е основателно. Съдът е обосновал изводите си с представената по делото присъда №92/04.5.2015 г. по нохд №255/2015 г. на БОС и мотивите към нея, от които се установява, че Л. е възложил на К. изработването на дървен навес в къщата му в [населено място], както и че е наел двама помощници на К., сред които и пострадалият Е. Д.. Прието е, че на налице и данни за наличие на възлагателно правоотношение между възложител и изпълнител, по силата на което изпълнението е подчинено на възложителя. Съдът е стигнал и до извод, че присъдата представлява начално писмено доказателство, по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК за вероятната основателност на исковете по чл.49 ЗЗД, чието обезпечение се претендира. За обоснована е приета и обезпечителната нужда на ищците, тъй като до приключване на исковия процес, имуществото, чиято възбрана се иска, може да бъде отчуждено, и което ще затрудни удовлетворяване на вземането та ищците при евентуално уважаване на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните въпроси: 1.Влязлата в сила присъда на наказателния съд против едната страна в гражданския процес достатъчно основание ли е дза допускане на обезпечение срещу другата страна, която е имала единствено качеството на свидетел в наказателното производство ?; 2. Следва ли да са налице предпоставките на чл.390 ГПК за допускане на обезпечение на висящ иск по чл.49 ЗЗД или влязлата в сила присъда по отношение на лице, различно от извършителя е достатъчно основание за това ?; 3. Елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД част ли са от задължителната сила на присъдата на извършителя за непредумишлено убийство ?, и 4. При наличие на присъда срещу деликвента вероятно основателен ли е иска на основание чл.49 ЗЗД срещу твърдяния възложител на работата и може ли на това основание да се допусне обезпечение на същия ?.
Частният касационен жалбоподател се позовава на ППВС №7/1959 г. и ППВС №9/1966 г.
Ответниците в настоящото производство не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по поставените въпроси, тъй като визираните съдебни актове на ППВС са неотносими към производството по допускане на обезпечение, а разрешават проблеми на съдебната практика по съществото на материалноправни спорове за непозволено увреждане. Поради това изложението не отговаря на разрешенията дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №100/22.02.2016 г. по ч.гр.д.№59/2016 г. по описа Бургаския апелативен съд, г.о., по частна касационна жалба, вх.№4264/22.4.2016 г., подадена от адв. М. Б. – процесуален представител на Л. П. Л. от [населено място].
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: