О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
София, 22.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4213/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8248/07.5.2015 г., подадена от адвокат М. П. – процесуален представител на ищцата С. Е. Е. от [населено място], против въззивно решение №ІІІ-42/27.3.2015 г. по гр.д.№246/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, и по касационна жалба, вх.№8741/14.5.2015 г., подадена от адв. И. Р. – процесуален представител на ответника по исковата молба Х. Л. Щ. от [населено място], по същото дело.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2206/19.11.2014 г. по гр.д.№11008/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, шести граждански състав, с което определен режим на лични контакти между бащата ие малолетното дете Х., на основание чл.59, ал.9 СК.
Въззивната инстанция е приела, че е налице нужда от промяна на личните отношения на бащата с детето, но не в посока стесняване, а в посока разширяване. Съдът е взе предвид всички събрани по делото доказателства, с изключение на представените сигнали, подавани от родителите по различни институции, по които липсва заключителен акт на компетентните органи. Съдът е отчел възрастта на детето, физическото и психическото му здраве, привързаността към майката, влошените отношения между родителите, като е отчетено обаче, че детето не е в риск, нито спрямо него е налице синдром на родителско отчуждение. Не са зачетени показанията на свидетелите Т. и Е., с оглед социалните доклади и експертизите, че спрямо детето са упражнени стресиращи го действия от страна на родителя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищцата се поставят следните материалноправни въпроси: 1. Когато родител, който не упражнява родителските права по отношение на малолетното си дете и самоцелно и осъзнато се е дистанцирал от живота на малолетния си син през продължителни периоди от живота му, следва ли да се определи изключително разширен режим на лични контакти през пролетната, великденската и лятната ваканции на детето ?, 2. Следва ли, заради това, че родителят, който не упражнява родителските права, живее в различно населено място от това на детето, да му се определя режим на лични контакти с детето, практически цялото време на ученическите пролетна, великденска и лятна ваканции на детето ?, 3. Следва ли при разглеждане на иск за определяне на режим на лични контакти – правно основание чл.59, ал.9 СК, въззивният съд да изслуша лично родителите на малолетното дете – страните по делото ?, и 4. Следва ли социалния доклад да се приобщи като доказателства по делото за определяне режим налични контакти между родителите и деца, и следва ли той да свидетелства за отразените в него факти и да стои в основаната на мотивите на съдебния акт ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, като се представят и решения на ВКС и на две районни съдилища.
Ответникът по касационната жалба на ищцата не заявява становище по нея.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба се твърди, че са налице основания за допускане по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, тъй като неправилно са решени съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Прилагат се решения на ВКС по чл.290 ГПК и се сочи ППВС №1/1974 г.
Ответницата по тази касационна жалба е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ищцата по касационната жалба на ответника по исковата молба намира, че жалбите са подадени в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на ищцата. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По нито един от поставените въпроси не е поставен с оглед корелацията му с конкретни изводи на въззивната инстанция. Посочването на съдебните актове, на които касационната жалбоподателка основава въпросите не е достатъчно, за да се приеме наличието на противоречие между обжалвания съдебен акт и създадената практика по чл.290 ГПК и на другите съдилища. Освен това дори и да се приеме, че въпросите са зададени с оглед конкретни изводи на окръжния съд, следва да се приеме, че твърдяното противоречие не е налице, тъй като изводите на въззивната инстанция са именно с съответствие с приетото в решенията по чл.290 ГПК. Така например относно четвъртия от зададените въпроси съдът е съобразил изводите си със социалния доклад, т.е. ценил го е като доказателство, така както е прието и в решение №332/19.5.2014 г. по гр.д.№3697/2013 г., на ВКС, ІV г.о.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата не следва да бъде допуснато.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на ответника по исковата молба, тъй като и по нея не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа частично и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Доколкото и по двете жалби се съдържат искания за присъждане на разноски в касационното производство, с оглед изхода от спора пред ВКС същите следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІІ-42/27.3.2015 г. по гр.д.№246/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, по касационна жалба, вх.№8248/07.5.2015 г., подадена от адвокат М. П. – процесуален представител на ищцата С. Е. Е. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№8741/14.5.2015 г., подадена от адв. И. Р. – процесуален представител на ответника по исковата молба Х. Л. Щ. от [населено място].
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: