О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №549/2017 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№131326/18.10.2016 г., подадена от адв. Д. М. – процесуален представител на ищцата Е. С. Т. от [населено място], против въззивно решение №6476/03.8.2016 г. по гр.д.№2759/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III – Г въззивен състав, с което са отхвърлени предявените от Е. С. Т. от [населено място] против Министерство на икономиката е енергетиката – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че „По делото е установено, че е налице реално съкращаване на щатната численост на служителите в Министерството на икономиката и енергетиката, което е засегнало и длъжността заемана от ищцата – от двама служители с идентични трудови функции следва да бъде освободен един. С оглед на това настоящата инстанция намира, че работодателят е бил длъжен да проведе процедура по извършване на подбор, в която да бъдат включени именно тези двама служители.
В хода на първоинстанционното производство е представен от работодателя протокол за извършен подбор съгласно чл. 329 КТ от 22.01.2014 г., от който се установява, че е назначена комисия, която е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищцата. Комисията е сравнила двамата участващи в подбора служители по критериите – 1. Образование; 2. Общ трудов стаж и професионален опит и 3. Оценка от последното оценяване изпълнението на длъжността за 2013 г. В протокола е отразено, че двамата служители имат еднаква образователна степен – магистър, както и идентична оценка за справяне с изпълнението на длъжността – „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Предимството на другия служител, който е предпочетен пред ищцата идва от по-дългия професионален опит с който последният разполага – с около 10 месеца повече. В резултат на горната преценка, работодателят е възприел предложението на комисията и с нарочна заповед е прекратил трудово-правната връзка с ищцата.
Следва изрично да се подчертае, че в хода на първоинстанционното производство, както и пред настоящата инстанция, ищцата не оспорва фактите, отразени в протокола. Протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора. При оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали (срв. решение № 295/15.10.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г., IV г. о. на ВКС) – Решение № 165 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 26/2014 г., IV г. о., ГК. Настоящият случай не е такъв. За да прекрати процесното трудово правоотношение работодателят не се е позовал на преценка относно нивото на изпълнение на работата. Ако последният беше сторил това и е налице оспорване на неговата субективна преценка за това кой от двамата работници се справя по добре със служебните си задължения, то ответникът носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи този оспорен факт. В настоящия случай, прието е че двамата работници са получили еднакви оценки по този критерий – „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, поради което комисията е пристъпила към сравняване по друг показател – продължителност на професионалния опит.
Спорът е правен и се свежда до законосъобразността на процедурата по извършения подбор, с оглед правото на работодателя да включи сред преценяваните критерии и продължителността на професионалния опит.
Съобразно задължителната съдебна практика, работодателят разполага с възможността да въведе конкретни по обем критерии/показатели за извършване на подбор, стига същите да са съобразени и относими към императивно установените в чл. 329, ал. 1 КТ два критерия: по-висока квалификация и по-добра работа – в този смисъл Решение № 240 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 936/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
При упражняване на дейност по съдебен контрол, съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, в който смисъл е и даденото разрешение Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай критерият, който е възприет за решаващ е професионалния опит на работниците включени в процедурата по подбор. Съобразно константната задължителна съдебна практика, трудовият стаж, респ. професионалният опит е елемент от комплексния законов критерий „професионална квалификация“. Професионалната квалификация се определя не само от образованието, но и от трудовия стаж, знания, умения и професионален опит – в този смисъл Решение № 428 от 12.01.2015 Г. по гр. д. № 2850/2014 Г., Г. К., ІV г.о. на ВКС; Решение № 479 от 25.06.10 г. по гр. дело № 1000/09 г. на ІІІ г.о.на ВКС; Решение № 239 от 05.11.2015 Г. по гр. д. № 1763/2015 Г., Г. К., ІІІ г. г. на ВКС и др.
Критерият е обективен – продължителност на професионалния опит, който представлява времеви интервал, удостоверен със съответните официални документи. Поради това, такъв критерий не е свързан със субективна преценка или такава по целесъобразност на предпочитанието на работодателя към съответния работник, който да изисква ангажиране на свидетелски показания или други доказателства за неговото установяване. Параметрите на професионалния опит не се и оспорват от ищцата, доколкото същата единствено твърди, че този критерий не би могъл да бъде решаващ при изхода на проведената процедура по подбор.
Що се отнася до възражението за преценката по полов признак, то следва да бъде посочено, че този признак не е въведен като критерий от комисията и/или работодателя и не е имал водещо значение при взимането на решение, поради което не е налице необходимост от неговото коментиране.
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че са спазени всички законови изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – налице е реално съкращаване на щатното разписание на работодателя; извършен е задължителния в случая подбор; в процедурата са включени всички служители, които е следвало да участват; посочени са конкретни критерии въз основа на които сформираната комисия е сравнила двамата служители и е предложила на работодателя прекратяване на трудовия договор на ищцата; критериите са съобразени с императивните изисквания на чл. 320, ал. 1 КТ; работодателят е издал надлежна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, която е връчена на работника лично, на същата дата и е породила своето действие на датата на която е влязло в сила актуалното щатно разписание на длъжностите след съкращаването.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси:
1.“При нормативно установено изискване броя на служителите за длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ и техните функции да се определят с устройствените правилници на съответните администрации, в случая с устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, може ли да се приеме, че е налице законосъобразно утвърждаване на ново длъжностно разписание от министъра, когато е налице несъответствие на броя служители на длъжност „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“в длъжностното разписание и определения брой за тези служители в У. правилник ?“,
2. „При липса на промяна на общия брой на сътрудниците по управление на европейски проекти и програми по У. правилник на МИЕ, би ли могло законосъобразно да се намали, съответно за се закрие щатна брой със заповед на министъра за приемане на ново щатно разписание ?“,
3. „Законосъобразно ли е да се прекрати трудово правоотношение за основание прието ново щатно разписание на МИЕ, позовавайки се на У. правилник на МИЕ, в кой не е налице промяна в числеността на сътрудниците по управление на европейски проекти и програми, каквато длъжност заема уволненото лице, поради съкращаване на щата ?“, и
4. „Законосъобразно ли е със заповед на министъра на икономиката и енергетиката за утвърждаване на ново длъжностно разписание да се дерогират императивни разпоредби на нормативни и поднормативни актове приети с постановление на Министерски съвет, каквито в случая са Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и У. правилник на МИЕ, приет с ПМС №197/2013 г., съответно изменен с П. №286/21.12.2013 г. ?“
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – Министерство на икономиката – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението към нея, намира за установено следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като нито един от поставените въпроси не е разрешаван с въззивното решение. Освен това касационната жалбоподателка в настоящото производство не е навела доводи по тях и в отговора на въззивната жалба, съгласно разясненията дадени в т.2 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК, за да бъдат те съобразени от въззивната инстанция.
Поради това изложението не отговаря на изискванията, визирани в т.1 от ТР №1/2009 от 19.01.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №6476/03.8.2016 г. по гр.д.№2759/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III – Г въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: