О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3917/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№3171/23.4.2013 г., подадена от адв. К. Т. – процесуален представител на ищците Ц. К. И. К. Д. И., и двамата то [населено място], област В., против въззивно определение №251/10.4.2013 год. по ч.гр.д. №182/2013 год. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено протоколно определение №93/11.02.2013 г. по гр.д.№1386/2012 г. по описа на Мездренския районен съд, с което е прекратено делото, поради поради недопустимост на предявения иск, на основание чл.126, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че при наличието на влязло в сила решение по първата фаза в делбено производство по гр.д.№368/2009 г. по описа на Мездренския районен съд, с което е установено, че процесния имот е съсобствен, е недопустимо предявяването на установителен иск за установяване, че имотът е изключителна собственост на страна в производството. Предвид цитираното решение от 10.8.2009 г. по гр.д.№368/2009 г. на Мездренския районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в обжалваното определение въззивната инстанция е стигнала до извод, че в делбеното производството въззивните частни жалбоподатели – ищци по настоящото дело, са имали възможност да направят възражение за придобиване по давност на част от делбената маса, в частност процесния имот, и след като не са сторили това, съдът е допуснал делба на всички подобрения в УПИ *, поради което въпросът за собствеността не може да бъде пререшаван с установителен иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като твърдят, че същественият материалноправен въпрос е: “Следва ли при наличието на безспорна собственост от страна на ищците на процесния имот производството да бъде прекратено ?”. Освен това се сочи, че съдът е постановил обжалваният съдебен акт като не се е съобразил с факта, че не е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК, което се сочи и във въззивната жалба, но по никакъв начин това не се възприема от съда. Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Въззивното определение не следва да бъде допуснато обаче до касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос не кореспондира с изводите на въззивната инстанция. Решаващият извод на окръжния съд, че имотът е признат за съсобствен по силата на влязло в сила решение по първа фаза в делбено производство, докато поставеният въпрос се основава на твърдение на частните касационни жалбоподатели – ищци, че имотът е безспорна тяхна собственост. Въпросът, който частните касационни жалбоподатели е следвало да представят е -. “Допустимо ли предявяване на иск за собственост на имот в случай, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което този имот е признат за съсобствен ?”. Такъв въпрос обаче не е зададен.
Доколкото останалата част от изложението може да се възприеме като въпрос, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е налице излагане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №251/10.4.2013 год. по ч.гр.д. №182/2013 год. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по подадената от адв. К. Т*– процесуален представител на ищците Ц. К. И. и К. Д. И., и двамата от [населено място], област В. частната касационна жалба, вх.№3171/23.4.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: