О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 05.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2251/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2354/09.3.2015 г., подадена от адв. Т. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №37/04.02.2015 г. по гр.д.№966/2014 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №652/27.10.2014 г. по гр.д.№1064/2014 г. по описа на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Д. Х. от [населено място] против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 10000 лева и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 877 лева, и исковете са уважени изцяло.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като първата инстанция не е извела адекватните правни изводи на установените пред нея обстоятелства, които водят до извода за основателност на претенциите. За безспорно е прието, че страните по спора са страни по облигационно правоотношение – договор за правна помощ и съдействие, сключен по инициатива на ответника по исковата молба относно представителство по гр.д.№685/2011 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по предявен иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД от К., насочен спрямо ответното дружество, Д. Г. А., А. С. А., С. А. А., Й. С. и В. С.. Прието е също така, че този договор не е обективиран в писмен вид, но съобразно режима на Закона за адвокатурата писмената форма не е задължителна и не представлява изискване за валидност. Окръжният съд е приел за безспорно, и че писменото пълномощно, е съставено, като упълномощители са всички ответници по искането на К., а процесуален пълномощник е ищцата по настоящия спор, като е издадена фактура, чийто предмет е процесуално представителство по посоченото дело,ь в която доставчикът на услугата е ищцата, а получател ответника по исковата молба, като е посочена сумата 30000 лева, която с ДДС възлиза на 36000 лева. Въз основа на доказателствата по спора съдът е приел, че въпросната фактура е осчетоводена в двете счетоводства на посочените в нея субекти, като в това на дружеството е отнесена в сметка 401 “задължения към доставчици” с партида С. Х., като сумата е третирана по ЗДДС. Установеното е, че по въпросната фактура е налице частично плащане от 24000 лева като хонорар по въпросното дело на 01.6.2013 г. Позовавайки се на приетата от съда съдебно счетоводна експертиза, приета от районния съд въззивната инстанция е стигнала до извода, че остатъкът от 10000 лева остава да стои като неизплатено задължение на ответното дружество към ищцата, като последната е разплатила ДДС от 6000 лева. Предвид изложеното въззивният съд е стигнал до краен извод за дължимост на исковата сума от ответника на ищцата от момента на издаването на фактурата, тъй като няма установени изисквания за разсрочено, частично, отложено плащане или плащане под условие срещу някакъв резултат. Освен това са изложени и изводи за изпълнение от страна на ищцата на задълженията й по процесния договор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1.Наличието на писмен договор за правна защита и съдействие необходима предпоставка ли е за завеждане на иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на адвокатско възнаграждение, или представлява писмено доказателство, липсата на което се преценява с оглед всички останали доказателства по делото ?, 2. Издадена фактура за извършена правна услуга с предмет “процесуално представителство” по дадено дело обективира ли договор за правна защита и съдействие, или представлява писмено доказателство, което се преценява с оглед всички останали доказателства по делото ?, 3.При липса на сключен писмен договор за правна помощ и съдействие и спор относно размера на дължимо адвокатско възнаграждение, приложим ли е редът на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата. Неспазването на този ред лишава ли предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимо адвокатско възнаграждение от правен интерес ? 4. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви в решението си, в които да посочи и обсъди доводите и възраженията на страните и извърши преценка на представените в тази връзка доказателства, като изложи конкретни правни изводи ?
По последния от поставените въпроси се сочи съдебна практика.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. Д. Х., посредством процесуалния си представител – адв. Т., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател въпроси, макар и по естеството си правни, не обосноват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първите три въпроса се свеждат до договора за правна защита и съдействие. Константната съдебна практика непротиворечиво определя този договор като такъв за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, а в специалният закон за адвокатурата не съдържа изискване за писмена форма, за да е налице валидно правоотношение. Поради това въззивната инстанция е приложила закона точно, като е стигнала до извод, че от представената с исковата молба фактура се установява по несъмнен начин, че същата представлява именно такъв договор, опредметен под формата на фактура.
По четвърти от поставените въпроси не е налице противоречие с приложената към касационната жалба практика, тъй като от мотивите на въззивната инстанция е видно, че са обсъдени всички наведени доводи, възражения и становища на страните по спора.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 830 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №37/04.02.2015 г. по гр.д.№966/2014 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№2354/09.3.2015 г., подадена от адв. Т. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на С. Д. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3 деловодни разноски за касационното производство в размер на 830/осемстотин и тридесет/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: