О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 25.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №651/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5785/28.12.2017 г., подадена от П. К. и адв. К. А. – процесуални представители на ищцата М. Д. Я. от [населено място], област М., против решение от 20.11.2017 г. по гр.д.№341/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
С обжалваното решение е потвърдено решение №295/13.7.2017 г. по гр.д.№419/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана, втори граждански състав, с което са отхвърлени предявените от М. Д. Я. от [населено място], област М. против ДГ „Д.“ – [населено място], област М. искове с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 15370,50 лева и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4596,34 лева, за периода от 01.3.2014 г. до 26.02.2017 г.
Въззивната инстанция е приела, че претенциите са погасени по давност, тъй като тримесечният срок за предявяването им е бил изтекъл на 01.6.2014 г. Изложени са изводи, че работодател на ищцата е ДГ „Д.“, съгласно т.1 от ТР №1/2010 г. от 30.3.2012 г. и процесното споразумение между ищцата и общината не обвързва ответника по исковете. Изложени са и изводи по съществото на спора като е прието, че ищцата не е доказала претърпени вреди от забавено връщане на трудовата й книжка, тъй като пенсията й е отпусната от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните и доводи и ангажирани с оглед на това доказателства по силата на чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК ?, 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди представените доказателства относно: времето – дата на отпускане на пенсията(дата на постановяване на разпореждането на ТП на НОИ – М.) и нейния размер ?, 3. Явява ли се кметът на общината надлежен представляващ общинската детска градина в качеството й на работодател при уреждане на трудови спорове, произтичащи от трудово правоотношение с директора на детската градина, възникнало и прекратено на основание чл.61, ал.2 КТ ?
Моли се за допускане на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3, и ал.2 ГПК. Сочат се и представят ТР на ВКС ОСГТК и решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – Детска градина „Д.“ – [населено място], област М., посредством процесуалния си представител – адв. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Решаващите изводи на въззивната инстанция визират надлежния ответник по исковете – работодател на ищцата и пропускането на давностния срок за предявяване на исковете.
Изводът, че надлежен ответник по исковете е ДГ „Д.“ съответства, както на фактически състав на правната норма на чл.61, ал.2 КТ, така и с приетото в т.1 от ТР №1/2010 от 30.3.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС ОСГК. Поради това и изводът, че исковете са погасени по давност е съобразен с разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ. Правилни са и изводите, че за настоящия спор са без значение взаимоотношенията между ищцата и [община], тъй като те са извън обсега на настоящия трудов спор.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Посочването на основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК с оглед изложеното от решаващия съд за погасяване на исковете по давност и изложеното от настоящия състав по-горе прави безпредметно обсъждането на това основание.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 20.11.2017 г. по гр.д.№341/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА М. Д. Я., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област М., ул.“Д-р Т. А.“ №30, да заплати на Детска градина „Д.“ – [населено място], област М., ул.“23 септември“ №28, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: