О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София 26.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2905/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Н. против определение № 239/09.05.2017 г., постановено по ч.гр.д № 140/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което са оставени без уважение исканията му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и освобождаване от такси и разноски за производството по делото във връзка с подадената частна касационна жалба с вх. № 2822/07.04.2017 г. против определение № 169/22.03.2017 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържат оплаквания за нищожност и неправилност на съдебния акт.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
С определение № 169/22.03.2017 г., постановено по в.ч.гр.д № 140/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното определение № 139/18.01.2017 г., постановено по гр.д № 2886/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната подадената от Н. И. Н. искова молба с вх. № 36223/06.12.2016 г., съдържаща се в исканията по т. 2 и т. 3 от „частна въззивна тъжба – граждански протест“ с вх. № 16766/01.06.2016 г. и производството по делото е прекратено като недопустимо. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба. При извършеното администриране на жалбата въззивният съд е дал съответни указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: да бъде приподписана от адвокат с редовно учредена представителна власт, представяне на пълномощно за адвоката, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. В срока за изпълнение на дадените указания Н. И. Н. е подал молба за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски и предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Сезиран с направените искания, АС-Пловдив е постановил обжалваното в настоящото производство определение. Приел е, че от приложената от молителя декларация за материално състояние се установявало, че същият е в трудоспособна възраст, здравословното му състояние позволява да упражнява трудова дейност, живее сам, не отговаря за чужда издръжка, реализира месечен доход в размер на 655 лв., формиран от получавана лична пенсия и допълнителна работа по трудово правоотношение, както и че притежава недвижим имот в [населено място], респективно разполага с достатъчно имущество да защити правата си по съдебен ред, включително като плати дължимите държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. В допълнение АС-Пловдив е счел, че доводите на молителя относно направените консултации с различни адвокати индицирали извод за липса на оправдано основание за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗПрП.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като АС-Пловдив не е установил наличието на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се произнесе. Съдът правилно е посочил, че преценката дали страната има достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение, респективно дължимите държавни такси, се извършва съобразно посочените данни в чл. 23, ал. 3, т. 1 – 7 ЗПрП, идентични с чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 ГПК. Приложената от молителя декларация, намираща се на л. 50 /гръб и лице/ очевидно съдържа разнопосочни данни относно имущественото състояние на Н. И. Н., без да са приложени каквито и да било доказателства, удостоверяващи твърденията на молителя. Съгласно трайната практика на ВКС /определение № 66/12.02.2016 г. по ч.гр.д № 136/2016 г., определение № 496/10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013 г., определение № 442/19.12.2013 г. по ч.грд. № 7440/2013 г., определение № 603/25.05.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г., определение № 6868/12.12.2014 г. по ч.гр.д. № 7091/14 г./ по молба на страната за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да изпълни задължението си за внасяне на държавна такса в производството по делото. При наличие на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и липса на представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да укаже на страната да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства /определение № 270/14.06.2016 г. по ч.гр.д № 1572/2016 г., определение № 369/17.05.2013 г. по ч.т.д. 2110/2013 г./. В случая съдът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/ задължение да съдейства на страната, отправила искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, при упражняване на процесуалните й права, като й укаже необходимостта от представянето на доказателства относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в т.ч. и необходимостта да представи доказателства, удостоверяващи декларираното по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК.
Произнасянето по основателността на искането за освобождаване от държавна такса, без да бъдат дадени на жалбоподателя указания и възможност да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК е довело до неправилност на обжалваното определение, което налага неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато на Апелативен съд – Пловдив за провеждане на надлежно производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, като на молителя бъдат дадени указания да изложи становище и да представи доказателства относно – размера на получаваната от него пенсия, размера на получаваното трудово възнаграждение, твърденията относно наличните задължения, по отношение на които сочи да са му наложени запори на вземанията, твърденията за неотложни разходи за поддържане на жилището, както и в случай на необходимост – други доказателства относно твърденията за здравословното му състояние. След установяване на горните данни, съдът следва да ги съпостави с останалите обстоятелства по делото, а именно, че молителят е в пенсионна възраст /69 г./, живее сам и не дължи издръжка на други лица, с цената на иска и едва тогава да се произнесе по основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и едва тогава да се произнесе по основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
По отношение на основателността на искането за предоставянето на правна помощ на основание чл. 23, ал. 3 ЗПрП, съдът следва да се произнесе след установяване на всички относими обстоятелства посочени по-горе. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че единствено твърдението на молителя, че множество адвокати му отказват да го представляват в съда, изтъквайки неоснователността на исковата му претенция, не може да обуслови извод на съда по чл. 24, т. 1 ГПК. На първо място тази преценка е единствено прерогатив на съдебния орган и същата следва да е мотивирана и обоснована, трети лица – макар и адвокати, не биха могли да го обвържат със становището си, дори и само създавайки индиция. А и от книжата, подавани от молителя, може да се установи, че същият има нужда от конкретизиране и изясняване на претенциите за разрешаване на гражданскоправните спорове, с които е сезирал съда. Следователно, в случай, че се установи затрудненото материално положение на молителя, респективно невъзможност да покрие разходите за адвокатско възнаграждение, ще е налице основание за предоставянето на правна помощ. Ако съдът счете, че е налице основанието по чл. 24, т. 1 ЗПрП, то този негов извод следва да почива на обоснована преценка относно липсата на евентуална полза, която Н. би извлякъл от предоставената правна помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 239/09.05.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 140/2017 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: