О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1368
София, 01.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4391/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6199/11.5.2015 г., подадена от адв. А. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., и по касационна жалба, вх.№6064/07.5.2015 г., подадена от адв. И. Ш. – процесуален представител на третото лице – помагач – [фирма] – [населено място], против въззивно решение №553/17.3.2015 г. по гр.д.№2306/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4-ти състав.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че предявения иск е с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 75000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие претърпяна вреда за ищцата – пострадала, на 02.3.2010 г. в асансьор на ответника. Прието е също така, че ответникът се явява възложител на работа по поддръжка и изправността на асансьорна уредба на третото лице – помагач. Съдът е приел, че третото лице – помагач – изпълнител отговаря за преките и непосредствени вреди от своето поведение, а възложителят отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното неизпълнение на изпълнителя, както и за избора на последния. По конкретния случай е прието, че с оглед събраните по делото доказателства е направено предписание за отстраняване на неизправност в асансьора, което е отправено до ответника, като същият поема отговорността за неполагане на грижи, при избор на изпълнител. Освен това съдът е стигнал до извод, че е налице и второ основание за ангажиране отговорността на ответника – възлагането и избора на изпълнител при реализирането на „Деня на отворените вреди“, когато ответникът е определил придружаващ групата, която е следвало да спазва предписанията за експлоатация, като ангажирането на отговорността му е отново на плоскостта на отговорност за избор на пряк изпълнител на тази възложена работа. За неоснователно е прието твърдението, че не е налице причинна връзка между вредите е поведението на ответника, като липсват категорични показания, както и са налице категорични такива, от които може да се направи заключение, че вредите са произлезли от пропадането на кабината и удара й в буфера, а не от поведението на другите возещи се в кабината. Направен е извод, че обстоятелството, че в кабината е имало и прави хора не може да обоснове извод, че в резултат на техните действия са настъпили вредите, като неоснователно и възражението за липса на противоправност. Въззивната инстанция е стигнала и до извод, че ответникът не е изпълнил нарежданията на контролния орган в дадения срок, а от друга страна придружаващата не е спазила правилата за използване на асансьора, въпреки че същата е била инструктирана редовно и сама е заявила, че досега не е ползвала същия за превоз за пътници, а само служебно, за превоз на колички с лежащо болни. Относно размера на обезщетението са изложени съображения за приложението на т.11 от ППВС №4/1968 г., с оглед уврежданията на ищцата, както и не са зачетени възраженията по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като е прието липса на съпричиняване отстрана на пострадалата.
В изложението на касационния жалбоподател/ответник/ – СБАЛАГ – Майчин дом“ ЕАД – С., се поставят следните въпроси: 1.Налице ли е задължение за въззивния съд при промяна на правната квалификация на иска да даде указания, в които точно и категорично да определи фактите, подлежащи на доказване и да даде указания за разпределяне на доказателствената тежест на ищеца и ответника, както и задължен ли е съдът да приложи стриктно указанията, дадени от ВКС ?, 2.С оглед ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за възлагането на работата, при или по повод на която са причинени вреди на пострадалия ?, 3. При ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД, въз основа на прието от съда виновно неизпълнение на задължения от страна на служители на болницата, които са натоварени да следят за годността и правилната експлоатация на сградата и намиращите се в нея съоръжения, необходимо ли е изследване на въпроса за правопораждащия факт относно натоварването, респективно възникване на такова задължение на конкретен служител ?, 4. Необходимо ли е съдът да изследва въпроса за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и претърпените от него вреди, с оглед възможността за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато има възражения за съпричиняване ?, 5. Налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато същият съзнателно е приел риска от увреждане и не е положил дължимата грижа за предотвратяване на вредите при ползване на съоръжение с повишена опасност ? и 6. Кои са релевантните критерии за определяне справедливия размер на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди ?
По първите четири въпроса като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по последните два – чл.280, ал.1, т.т.1 е 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението на касационния жалбоподател/трето лице – помагач/ – [фирма] – С., се поставят следните въпроси: 1.Относно фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД и подлежащите на доказване факти и обстоятелства в исковия процес ?, 2. Налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия, като обстоятелство, изключващо деликтната отговорност на вредоносния резултат, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато пострадалият съзнателно е приел риска от увреждане и не е положил дължимата грижа към себе си; необходимо ли е съдът да изясни причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилото уреждане ? и 3. Въпросът за релевантните критерии при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди ?
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по двете касационни жалби – К. П. К. – П., посредством процесуалния си представител – адв. И. С., е депозирала отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговора на ответницата по двете касационни жалби намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложенията не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, въпроси действително са правни, но не обосновават допускане до касационно обжалване на въззивния акт.
По първия от поставените въпроси, а именно: „Налице ли е задължение за въззивния съд при промяна на правната квалификация на иска да даде указания, в които точно и категорично да определи фактите, подлежащи на доказване и да даде указания за разпределяне на доказателствената тежест на ищеца и ответника, както и задължен ли е съдът да приложи стриктно указанията, дадени от ВКС ?“,не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ, тъй като в проведеното на 17.02.2014 г. съдебно заседание апелативният съд е посочил точното основание на предявения иск, дал е указания за точно и категорично за определяне на фактите, подлежащи на доказване и такива за разпределение на доказателствената тежест. Тези си действия съдът е обосновал с решение от 19.7.2013 г. по гр.д.№968/2012 г. на ВКС, III г.о., както и със задължителните указания, съдържащи се в т.2 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК.
По втория от поставените въпроси, а именно – „С оглед ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за възлагането на работата, при или по повод на която са причинени вреди на пострадалия ?“ обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в мотивите си САС е изследвал и обсъдил този въпрос.
По същите съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по третия от поставените въпроси.
По четвъртия и петия въпроси обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са изложени изводи за липса на съпричиняване от страна на пострадалата за вредоносния резултат, обосновани с липсата на доказателства за това.
Решението на САС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по последния от поставените въпроси. Същият по естеството се свежда до приложението на чл.52 ЗЗД. Въздигнатият от посочената правна норма принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби.
Поставените от касационния жалбоподател – трето лице – помагач, въпроси действително са правни, но не обосновават допускане до касационно обжалване на въззивния акт.
Първият от тях е бланкетен, но дори и да беше конкретизиран в смисъла на втория и третия въпроси, зададени от касатора – ответник по исковата молба, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по съображенията, изложени по-горе.
По втория от поставените обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване предвид изложеното по четвъртия и петия въпроси, поставени от касатора – ответник по исковата молба.
По същия начин следва да се подходи и по третия от въпросите на третото лице – помагач, с оглед изложеното от настоящата съдебна инстанция по шестия от въпросите на ответника по исковата молба.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател – ответник по исковата молба следва да бъде осъдено да заплати на ответницата по касационната жалба – ищца, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 5560 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №553/17.3.2015 г. по гр.д.№2306/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4-ти състав, по касационна жалба, вх.№6199/11.5.2015 г., подадена от адв. А. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., и по касационна жалба, вх.№6064/07.5.2015 г., подадена от адв. И. Ш. – процесуален представител на третото лице – помагач – [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – С., [улица], да заплати на К. П. К. – П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 209, ет.2, ап.5, деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 5560/пет хиляди петстотин и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: