О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София 17.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3477/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Основно училище „Христо Ботев“, с. Паволче, община Враца, представлявано от директора В. Н. Н., чрез адв. В. Л. против решение № 200/02.07.2018 г. по в.гр.д. № 298/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 157/14.03.2018 г. по гр.д. № 5635/2017 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е признато за незаконно уволнението на В. В. Н., извършено със Заповед № 4779-79/09.11.2017 г. на Директора на ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче и е отменена заповедта, служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител 1-4 клас“ и работодателят е осъден да ? заплати сумата от 2 760 лв., представляваща обезщетение за вредите, понесени от оставането ? без работа за периода м. декември 2017 г. – февруари 2018 г..
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.”Ползва ли се председателят, респективно секретарят на синдикална секция със защитата по чл. 333, ал. 3 КТ“, за който твърди да е разрешен в противоречие с ТР № 9 от 14.12.2014 г. по тълк.д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 106/24.04.2015 г. по гр.д. № 4294/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 139/18.05.2016 г. по гр.д. № 6080/2015 г.описа на ВКС, IV г.о. и решение № 447/10.01.2013 г. по гр.д. № 1276/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 2. „Може ли и следва ли въззивната инстанция да приема и обсъжда в мотивите към своето решение писмено доказателство, което няма характера на новооткрито доказателство или засяга нови обстоятелства, които са възникнали след предявяването на иска“.Сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 216/06.03.2013 г. по гр.д. № 882/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 368/17.12.2013 г. по гр.д. № 2788/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 328/15.05.2014 г. по гр.д. 805/2012 г., IV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по касация В. В. Н. не е подала писмен отговор и не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
За да се произнесе по предявените от В. В. Н. против ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче обективно кумулативно съединените искове за отмяна на уволнението ?, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, вследствие на незаконното уволнение въззивният съд е посочил като безспорни следните факти: В. В. Н. е била в безсрочно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор с ответното ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче, като е заемала длъжността „старши учител в начален курс /1-4 клас/; правоотношението е прекратено със Заповед № 4779-79 от 09.11.2017 г., считано от 10.11.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 вр. т. 3 КТ поради съкращаване в щата във връзка с намаляване обема на работата; заповедта е връчена лично на служителката.Приел е, че работодателят е доказал реално съкращаване в щата на училището, както и че е извършен законосъобразен подбор между учителите начален курс. Преценката за незаконосъобразност на извършеното уволнение е обусловена от отговора на въпроса дали уволнената служителка се ползва с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ като председател на синдикална секция на КТ „Подкрепа“. Съдът е посочил, че преценката дали уволненият служител е член на синдикално ръководство се извършва към момента на връчване на заповедта. В случай на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, каквато е настоящата хипотеза, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. На 17.10.2017 г. Н. е декларирала пред работодателя, че членува в синдикална организация към КТ „Подкрепа“ в ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче като председател от 12.10.2010 г.,поради което директорът е отправил запитване до съответната синдикална централа на КТ „Подкрепа“ за предварително съгласие за прекратяване на трудовия й договор,но е получил отказ на 26.10.2017 г. Съдът е посочил, че по делото липсват доказателства да има вътрешна структура в ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче в рамките на създадената синдикална организация. Училището представлява предприятие на работодател, в което е учредена единствената синдикална организация на КТ „Подкрепа“, наречена „синдикална секция“ към КТ „Подкрепа“, но това не означава, че тази синдикална секция е към поделение на същото предприятие. За да обоснове изводът си, въззивният съд се е позовал и на данните от писмо от 16.05.2018 г. от Синдикалния регионален съюз КТ „Подкрепа“ – Враца, адресирано до работодателя и прието като доказателство от въззивната инстанция,в което е посочено, че синдикалната секция към ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче е надлежно регистрирана в регистъра на синдикалните секции и се ползва от Правилника за организация и дейността на синдикалната секция, приет с решение от 08.02.2016 г. на КС на КТ „Подкрепа“, а освен това синдикалната секция е основна структурна единица по всяка месторабота. Съобразно изложеното съдът е приел, че синдикалната организация в ОУ „Христо Ботев“, [населено място] е единствената структурна синдикална единица на КТ „Подкрепа“, а това че е наречена синдикална секция, не означава, че е поделение /вътрешна/на синдикалната организация. Възраженията на работодателя съдът е приел за неоснователни,като е посочил, че съгласно последното изменение на Устава на Конфедерация „Подкрепа“ от 10.02.2015 г. основаната структурна секция по месторабота е синдикална секция, която се учредява от минимум трима души, а по смисъла на §1,т.6 от ДР на КТ Н. е била член на синдикалното ръководство и се е ползвала със специалната синдикална закрила при уволнение. Отказът на синдикалния орган по чл. 333, ал. 3 КТ, получен от работодателя, за прекратяване на трудовото й правоотношение е обусловил незаконосъобразността на извършеното уволнение, поради което и исковете на В. В. Н. против ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче са уважени.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава.
Материално правният въпрос, формулиран от касатора, не отговаря на изискванията за общо основание,тъй като не е конкретизиран и не кореспондира с конкретно правно разрешение на въззивния съд. При постановяване на атакуваното решение съдът е посочил, че ответникът е работодател, който има самостоятелно предприятие и наема работници и служители. Макар синдикалната организация да е наименувана „синдикална секция“ сама по себе си тя е единствената синдикална организация при работодателя. Липсват секции /по смисъла на повдигнатия въпрос./, които да следват вътрешната структура на организацията на предприятието на работодателя и поради това при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е приложима закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ по отношение на член от ръководството на синдикалната организация. Ето защо атакуваното решение не противоречи на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 9 от 14.12.2014 г. по тълк.д. № 9/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС. Касаторът прави извод, че е налице подразделение на синдикалната организация, само и единствено на базата на наименованието. Според решение № 106/24.04.2015 г. по гр.д. № 4294/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.,на което касаторът се позовава, синдикална организация на ниво предприятие, следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Вътрешни подразделения на синдикалната организация (обособени групи, секции и др., респ. ръководствата им), създадени и структурирани в различни (производствени, териториални и др.) звена на предприятието на един работодател, не попадат в обхвата на закрилата. Неотносимо е и решение № 139/18.05.2016 г. по описа на ВКС, IV г.о решение № 447/10.01.2013 г. по гр.д. № 1276/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о.,в което е разрешен въпроса относно участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво,а този въпрос не е част от предмета на настоящото дело.
Процесуалният въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Така формулиран представлява касационно основание – оплакване за допуснати процесуални нарушения на въззивния съд. Въпреки това следва да се посочи, че решението на въззивния съд не е постановено при съобразяване единствено на данните от приложеното по чл. 266 ГПК писмено доказателство – писмо от КТ“Подкрепа“. Установил е релевантните за спора обстоятелства и се е произнесъл обосновано по възраженията относно структурата на предприятието на работодателя и съответната синдикална организация.Изследвал е задълбочено както нормативната уредба, така и практиката на касационната инстанция и о изводите му, че при ОУ „Христо Ботев“, с. Паволче действа само една синдикална организация, чийто ръководител е уволнената служителка и за нейното уволнение е даден изричен писмен отказ от определения синдикален орган са в унисон с тях.Несъгласието с изводите на съда от страна на жалбоподателя не може да обуслови допускане на касационно обжалване,а единствено обуславя оплакване по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 200/02.07.2018 г., постановено по в.гр. д. № 298/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: