О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2008/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2290/24.10.2012 г., подадена от адв. С. Ц. – процесуален представител на ищеца Д. П. И. от [населено място], област С., против въззивно определение №315/24.9.2012 год. по ч.гр.д. № 708/2012 год. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане №3220/07.8.2012 г. по гр.д.№636/2012 г. по описа на Ботевградския районен съд, V.ти граждански състав, с което е върната исковата молба на Д. П. И., в частта в която срещу П. В. П. е предявен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 283,89 лева, както и в частта, в която при условия на евентуалност срещу [фирма] – Б., са предявени искове с правно основание чл.240 ЗЗД за връщане на предоставени в заем суми: 12000 лева, 8000 лева, 10000 лева и 10000 лева; частичен иск за договорна лихва в размер на 15000 лева, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 283,89 лева, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, и делото е прекратено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че ищецът не е изпълнил в указания му срок указанията а съда за внасяне на посочената от съда държавна такса по горепосочените искове, а такава е внесена едва един месец след изтичане на срока.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното определение и сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Счита ли се за неизпълнение на указанията на съда неизвършването на указаното от съда действие неизвършването на същото в периода, в който трае обжалването на акта, с който действието е указано ? ;
2. Счита ли се за неизпълнение на указанията на и извършването на указаното от съда действие в срока, но след влизане в сила на акта по обжалване на акта, с който действието е указано ?;
3. Тече ли срок за отстраняване на нередовности на искова молба при положение, че разпореждането затова е обжалвано пред по-горестоящия съд ?;
4. Какви са последиците при неотстраняване на нередовности на исковата молба, тъй като разпореждането за оставянето й без движение е обжалвано пред по-горната инстанция и страната е изчакала произнасянето й ?;
5. От кога тече срокът за изпълнение на указание на съда по нередовността, в случай, че е обжалван самият акт, с който се извършва указанието ?;
6. Отстраняването на констатираната нередовност в срока за обжалване на определение, с което се приема, че обжалването е недопустимо, води ли до връщане на исковата молба на това основание ?;
7. При частично неизпълнение на указанията, отнасящо се до един от два или няколко съединени иска, прекратяването на производството следва да се установи за цялата искова молба или само за единия съединен иск – този, за който е неизпълненото указание ?, и
8. Следва ли при неуказване в съобщенията на обжалваемостта или необжалваемостта на съответния акт, страната да изпълни указанието в първоначалния срок, ако обжалва самият акт за даване на указанието ?.
Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок.
Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси обаче са неотносими към изводите на въззивната инстанция в обжалваното определение. Такива въпроси не са били наведени като оплаквания в частната въззивна жалба, поради което не са и обсъждани от Софийския окръжен съд. Последният би следвало да ги обсъди само, когато са наведени в жалбата – аргумент от чл.269, изречение второ ГПК.
Ето защо касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №315/24.9.2012 год. по ч.гр.д. № 708/2012 год. по описа на Софийския окръжен съд, г.о, първи въззивен състав, по подадена от адв. С. Ц. – процесуален представител на Д. П. И. от [населено място], област С., частна касационна жалба, вх.№2290/24.10.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: