О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 04.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7021/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8250/04.7.2014 г., подадена адв. Г. Б. – процесуален представител на ищцата С. Й. П., със съдебен адрес в [населено място], и по касационна жалба, вх.№7669/23.7.2014 г., от К. А. – прокурор от Апелативна прокуратура – София, представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, против въззивно решение №1198/12.6.2014 г. по гр.д.№1385/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1 състав, с което е потвърдено решение №104/28.02.2014 г. по гр.д.№836/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, 2-ри първоинстанционен съд.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните по делото доказателства, държавата следва да носи отговорност на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предвиждащ обективна отговорност в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като изводът е обоснован освен с посочената правна норма и с приетото в т.т.7 и 13 от ТР №3/2004 г. За конкретния случай е прието, че по отношение на ищцата е било предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, пр.1, пр.2 и пр.4, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.93, ал.1, б.”б” НК, чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, като наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, и поради което действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни. Прието е също така, че ищцата е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в търпени психични изживявания за целия 12-годишен период, през който е била обвиняема и подсъдима. Отчетени са взетите по отношение на нея мерки за неотклонение, общественото положение през посочения период, интензитета на преживените негативни емоционални изживявания и отражението върху психиката. С оглед разпоредбите на чл.4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лева, което съвпада с определеното такова от първата инстанция. За недоказано е прието направеното от ответника по исковата молба възражение за съпричиняване.
В изложението на касационната жалбоподателка- ищца, се твърди, че обжалваното решение е необосновано, и наличие на противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение по касационно обжалване в частта, с която отхвърлена претенцията.
В изложението на ответника по исковата молба – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалбоподателка – ищца, е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК, по касационната жалба на ответника по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби на страните, и отговора на касационната жалбоподателка – ищца, по чл.287 ГПК, намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията се цели допускане на въззивното решение в обжалваните части относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №1198/12.6.2014 г. по гр.д.№1385/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1 състав, по касационна жалба, вх.№8250/04.7.2014 г., подадена адв. Г. Б. – процесуален представител на ищцата С. Й. П., със съдебен адрес в [населено място], и по касационна жалба, вх.№7669/23.7.2014 г., от К. А. – прокурор от Апелативна прокуратура – София, представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: