О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 22.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4483/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№78809/09.6.2016 г. от адвокати И. С. и К. Г. – процесуални представители на ищеца К. Д. А. от [населено място], против въззивно решение №3197/18.4.2016 г. по гр.д.№9679/2015 г. по описа на Софийския градски съд, въззивно отделение IV „Д“ състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №III-87-63/01.6.2015 г. по гр.д.№69554/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 87 състав, с което са отхвърлени предявените от К. Д. А. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, че в тежест на ответника е да установи законосъобразното упражняване на потестативното си право да прекрати трудовия договор на служителя на посоченото в него основание. Досежно основанието по чл. 328, ал. 2 KT съдът е приел, че същото намира приложение по отношение на всички служители, чиито длъжности са ръководни, след сключване на нов договор за управление на предприятието, като фактическият състав на посочената правна норма, чието спазване единствено подлежи на съдебен контрол, обхваща заемане на ръководна длъжност от служителя и сключване на договор за управление с новоизбрания или новоназначен управляващ предприятието на работодателя, като правото на уволнение се упражнява от последния и може да бъде валидно завършено в рамките на 9 месеца от сключването на договора за управление. Прието е също така, че законът е посочил краен срок, в който може да се използва това основание за прекратяване на договорите на ръководния персонал, като целта на законодателя е да даде възможност на новия управляващ предприятието да сформира свой екип, за изпълнение на задълженията си по договора за управление. Преценката за упражняване на основанието не подлежи на контрол и е поставена на волята на работодателя.
При анализа на правната норма на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ въззивната инстанция е стигнала до извод, че в „ръководството на предприятието“ са включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделенията на предприятието и с това легално определение законодателят е посочил кръга от служители, от които зависи управлението и постигането на производствените резултати в предприятието. Изложени са съображения, че дали дадена длъжност е „ръководна“ следва да се прави преценка за всеки конкретен случай освен на задълженията по длъжностна характеристика, на мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Въз основа на това е прието, че ръководството на предприятието съставлява специфичен кръг от служители от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по себе си предполага, че това могат да се лица и извън ръководителя и неговите заместници, като е налице позоваване на решение № 111/ 12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., на ВКС, г.к., ІV г.о., решение № 250/13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. На ВКС, г.к., III, г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
С оглед събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а именно: допълнително споразумение към трудов договор от 02.10.2013 г., длъжностни характеристики, структура на дружеството и действащо към момента на прекратяването на договора щатно разписание, СРС е достигнал до съобразения с материалния закон извод, че в конкретния случай заеманата от ищеца длъжност е ръководна за дружеството. Изводът е обоснован, с представената длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител Отдел „Връзки с обществеността и протокол”, от която се установява, че функциите му са да ръководни и координира работата на всички ръководители на секторите „Връзки с обществеността“, „Протокол“ и на служителите в тези сектори, като за действията си последния се отчита и е пряко подчинен единствено на директора на дирекция „Обща администрация“ и на изпълнителния директор на дружеството. Направен е и извод, че изпълняваната от ищеца длъжност е единствена в структурата на централното управление на Холдинга.
С оглед показанията на свидетеля Н. Н. Н., който е бил директор на дирекция „Обща администрация“ в релевантния за спора период, които съдът намира за обективни и кредитира, е установено, че на ищеца като ръководител на отдел са били подчинени ръководителите на отделните сектори в отдела. Ищецът е бил подчинен пряко на свидетеля и на изпълнителния директор на холдинга, по отношение на връзките с обществеността и протоколните функции на Б.. Обстоятелството, че според свидетеля всеки от служителите е бил взаимозаменяем не променя извода, че по длъжностна характеристика и фактически ищецът е осъществявал ръководството на отдела. Поради това е прието, че правилно първоинстанционният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност е била ръководна по смисъла вложен в закона.
Относно основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е прието, че същото е безвиновно и обективно, като същото не е свързано с личността на лицето, на което е възложено управлението, нито се преценява изпълнението на задълженията на лицето, чиито договор се прекратява.
Досежно прилагането на процесната материалноправна норма е прието, че за уволнението е необходимо наличието на нов договор за управление на дружеството, съобразно установената практика на съдилищата приема, че договорът за възлагане на управлението на едно дружество е този, с който възложителят, срещу възнаграждение, предоставя търговско предприятие за управление на едно лице, което се задължава да извършва това управление. Този договор по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. Като съществен елемент на договора за управление е прието постигането на стопански резултати или икономически показатели: рентабилност, производителност, обем на продажби, печалба и др. В посочения смисъл е цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК, а именно: решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. на ІV-то г.о., с което е прието, че „при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, е без значение дали бизнес програмата, която следва да се изпълнява, е нова, сходна или идентична като съдържание. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора.“, както и решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ІІI г. о., решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. на ІVг.о., и решение №249/04.7.2013 г. по гр.д.№1358/2012 г. на IV г.о., съгласно което „Бизнесзадачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях.“
Поради това СГС е стигнал до решаващ извод, че няма пречка договорът за управление да препраща към програмата за управление на дружеството изработена през предходен период, която подлежи на изпълнение през периода на действия на новия договор за управление. В конкретния случай, е прието, че приложения „План за преструктуриране и финансово стабилизиране на [фирма] за периода от 2013 г. до 2023 г.“ съдържа бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които следва да се изпълняват от изпълнителния директор на дружеството, като на изпълнителния директор е възложено да участва в организационно – управленската структура на дружеството, в реализацията на програмата за дейността на дружеството, както и да реализира разработените мерки свързани със стабилизиране на дружеството, което е заложено в чл. 2 от Договора за възлагане на управление от 12.11.2014 г. /препращане към приложеният по делото план за преструктуриране и финансово стабилизиране на ХБДЖ за периода 2013 г. – 2023 г. /.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните въпроси: 1.Допустимо ли е устно или е задължително само писменото възлагане на управляващ търговско дружество за изпълнение на бизнес-задача ?, 2. Какво е съотношението между бизнес-програма и бизнес – задача; същите припокриват ли се и в конкретния случай, кои са показателите, които изпълнителният директор на „Х. Б.“ е трябвало да постигне поотделно като бизнес-задача и като бизнес-програма ?, 3. Допустимо ми е биснес-програма и/или бизнесзадача да бъдат замествани от Плана за преструктуриране и финансово стабилизиране на [фирма], какъвто е настоящия случай?, 4. Длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретно кои от ангажиментите на ищеца А. са ръководни и кои негови самостоятелни решения счита за ръководни спрямо определени сегмент от дейността на [фирма] ?, 5. Има ли значение дали една длъжност е ръководна(като при ищеца А.), защото е единична или са без значение многото подобни по хоризонтала или във вертикала сходни на неговата дейност ?, 6. Има ли значение по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ дали една, единствена длъжност е със или без „съвместителството“ и „взаимозаменяемост“ с други еднакви длъжностни характеристики и това влияе ли на ръководните функции, когато тези функции се изпълняват от заместник/съвместител ?, 7.Има ли задължителна форма за обективиране на бизнес-плана и бизнес-задача към Договора за управление по смисъла на чл.329, ал.2 КТ ?, 8.Допустимо ли е препращане от Принципал/Съвет на директорите към вече изготвен чужд бизнес-план, възложени на предходен управител/изпълнителен директор, при един и същ предмет на дейност на държавното дружество [фирма] ?, 9.Възможно ли е изп. Директор, упражнил потестативното право да прекратява по чл.328, ал.2 КТ да се позовава на , че изпълнявал показатели, които да не е утвърдил/припознал лично или собственоръчно – показатели, изготвени от експерти, но отнасящи се предходен директор ?, 10. Има ли изрична забрана в закон или в практика на ВКС, на отделните ръководители да им се залагат еднакви или сходни задачи за изпълнение с договор за управление с договор за управление ?, и 11. Допустима ли е бизнес-задача, обективирана в План за преструктуриране и финансово стабилизиране на [фирма] за период от 2013-2023 г., отнасяща се към предходен изпълнителен директор с договор за управление, да бъде условие за съставомерност на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ ?.
Цитира се и се представя практика на ВКС по чл.290 ГПК – 6 решения. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се моли за допускането му до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационният жалбоподател въпроси, без №№ 3,4,8 и 11, са бланкетни, тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Посочените въпроси №№3,4,8 и 11 са фактически.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №3197/18.4.2016 г. по гр.д.№9679/2015 г. по описа на Софийския градски съд, въззивно отделение IV „Д“ състав.
ОСЪЖДА К. Д. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: