О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 04.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2576/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№126127/11.11.2013 г., подадена от ответника по исковата молба – И. – С против въззивно решение от 25.9.2013 г. по гр.д.№7250/2013 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 11.01.2013 г. по гр.д.№38302/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 75 състав, и са уважени предявените от М. М. Г. от [населено място] против И. – С обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение между страните е незаконосъобразно, тъй като уволнение на посоченото основание се предпоставя от единственото условие определената за заемане на държавен служител длъжност да се изпълнява по създадено от нея трудово правоотношение. Прието е също така, че е без значение основанието, на което е възникнало трудовото правоотношение, по което се изпълнява съответната длъжност, както и дали за длъжността, определена за заемане от държавен служителя, да бъде назначено лицето, което лицето, което до този момент я изпълнява по трудовото правоотношение. Съдът е стигнал до извод, че работодателят не е провел доказване на обстоятелствата, послужили за основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не се установява длъжността на ищеца да е определена за заемане по служебно правоотношение да касае същата длъжност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено допълнение към касационната жалба, се твърди, че по отношение на допустимостта се прави искане за провеждане на касационен контрол върху оспорваното съдебно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че въззивното решение обсъжда извършено уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ и се твърди, че от представените по делото доказателства длъжността “главен инспектор” в сектор “Р. и к” – П., е определена за заемане от държавен служител, което е обосновало и издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Като практика се сочат решение №405/28.6.2010 г. по гр.д.№773/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение №232/22.3.2010 г. по гр.д.№392/2009 г. на ВКС.
Ответникът по касация М. М. Г. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Д. Л., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 100 лева
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 25.9.2013 г. по гр.д.№7250/2013 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав, по касационна жалба, вх.№126127/11.11.2013 г., подадена от ответника по исковата молба – И. – С.
ОСЪЖДА И. А. ПО Р. И А. – [населено място], [улица], да заплати на М. М. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап., деловодни разноски в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: