О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София,01.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3573/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3011/12.7.2017 г., подадена от адвокат Х. Б. – процесуален представител на ищеца Н. Й. С. от [населено място], против въззивно решение №126/31.5.2017 г. по гр.д.№116/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №8/13.02.2017 г. по гр.д.№1688/2016 г. по описа на Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Й. С. от [населено място] против П. А. Р. от [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.232, ал.2 ЗЗД, за сумата 6000 лева.
Въззивната инстанция е приела, че „Безспорно е по делото, че между страните е сключен договор за отдаване под наем на помещение, намиращо се в [населено място], [улица]. Уговорена е цена на месечният наем в размер на 500 лв., предплата за два месеца, платима при подписване на договора. Падежът на наемната цена е в периода от 1 до 10 число на всеки календарен месец. Ищецът твърди, че наемателят не е заплащал дължимият наем за периода от 10.08.2014 г.до 7.08.2015 г. – т.е. една година след сключване на договора. По делото са разпитани свидетелите П., В. и С. относно твърденията на ответницата, че е заплатила всички месечни вноски, които дължи на ищеца за отдадения под наем обект. От показанията на св. П., който през процесният период е бил в близки отношения с ответницата и я придружавал навсякъде, се установява, че той лично е присъствал на заплащане на 3 или 4 вноски от по 500 лв. дължим наем. На някои от плащанията не присъствал лично, но откарвал ответницата до мястото, давал и парите, които той съхранявал и тя отивала да заплати наема. Свидетелят твърди, че е присъствал лично или изчаквайки в колата, общо на 5 до 7 плащания. Св. В. помагала в кухнята, когато това било необходимо, като три пъти откарвала с колата си ответницата до определеното място за плащане на наема, където присъствала лично на даването на парите. Св. С., която също помагала в кухнята при нужда, присъствала, когато бил плащан наем от ответницата. Свидетелката знае, че не са останали неплатени месечни вноски, тъй като присъствала на последното плащане. Тогава след като платила последният наем, ответницата уведомила ищеца, че освобождава заведението. Всички свидетели заявяват, че наемодателят при всяко плащане отказвал да издаде разписка под един или друг предлог.
След анализа на събраните гласни доказателства се налага извода, че ответницата е изпълнила задължението си по договора и е заплатила всички суми, дължими като месечен наем. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като те са последователни и непротиворечиви. По отношение на установените с тях факти не е налице забраната, предвидена в разпоредбата на чл.164 ГПК и същите са годно доказателствено средство. Поради недължимост на главницата, не се дължи и акцесорното задължения за заплащане на лихви за забава, претендирано с исковата молба. Като неоснователни и недоказани исковете следва да бъдат отхвърлени. До същите крайни изводи е стигнал и първоинстанционният съд, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.“.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за допустимостта на свидетелските показания за установяване погасяването на задължението за заплащане на наемната цена, уговорена в писмен договор за наем. Сочи се практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касация П. А. Р., посредством процесуалния си представител – адв. П. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос не съответства на изводите в обжалването решение. Действително окръжният съд е обсъдил показанията на допуснатите по разпит свидетели, но същите не установяват факти, включени в забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, а фактите на отказ от страна на ищеца да издава разписки за извършените от наемателката плащания.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №126/31.5.2017 г. по гр.д.№116/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Й. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица],1, ап.5, да заплати на П. А. Р., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], [улица], №6, вх.Б, ет.7,, ап.19, деловодни разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: