О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София 15.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1811/2017 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ,чрез процесуалния представител Д. М. – инспектор-юрист при ТБ към ТД на КОНПИ – Б. против определение № 42/06.02.2017 г. по ч.гр.д № 384/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е разрешено на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма] да се извърши разпоредителна сделка – продажба на запорирани товарни автомобили, като с получената от продажбата им сума бъде заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П. М. в размер на 31 489,32 лв. за изготвяне на касационна жалба, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и приподписването им,както и по частна жалба на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма], всичките представлявани от адв. П. М.,в частта,с която не е уважено искането им по чл. 24, ал. 3, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ така както е предявено.
В частната жалба на КОНПИ се навеждат оплаквания за неправилност. Поддържа се, че съдът не е взел предвид релевантни обстоятелства относно доходите на физическите лица, които се установяват с оглед непрекъснатия им осигурителен стаж и търговска дейност,поради което е достигнал до извода за липса на средства от ответниците за заплащане на адвокатския хонорар на процесуалния им представител за касационната инстанция.Освен това липсват конкретни данни и твърдения относно сключването на договор за правна защита. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК,в което сочи правни въпроси,с твърдение за наличие на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от молителите Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма], [фирма], в който се оспорва основателността на жалбата. Изложени са и съображения във връзка с допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В частната жалба на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма], [фирма], предявена чрез адв. П. М., се релевират оплаквания за неправилност – нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде разрешено извършването на разпоредителните сделки, така както са заявени в молбата по чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ по отношение на изрично посоченото имущество, като се заявява, че липсвали мотиви обусловили разрешението дадено от АС-Бургас.Претендират разноски,в това число и адвокатско възнаграждение. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК,в което сочи правни въпроси,с твърдение за наличие на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по частната жалба КОНПИ, чрез процесуалния представител – Д. М. – ст.инспектор-юрист. Изложено е становище за нейната неоснователност, тъй като с издаденото разрешение за разпореждане с процесното имущество съдът е предоставил на страната възможност да обезпечи и реализира правото си на защита. Изразено е и становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбите са постъпила в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против определение, което на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ подлежи на инстанционен контрол. Обжалваното определение е постановено за първи път от въззивния съд ,поради което за проверката му в настоящото производство не се изисква да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, предявен от КОНПИ против Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма] за отнемане от тях на имущество на стойност 3 045 577,00 лв. като придобито от престъпна дейност. По възз.гр.д № 384/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е постановено въззивно решение № 138/21.11.2016 г. С молба с вх. № 442/13.01.2017 г. от Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма] са поискали на основание чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ да им бъде разрешено да извършат подробно описани разпоредителни сделки с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки с определение от 01.12.2009 г. по ч.гр.д № 657/2009 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, за да могат да си осигурят средства, с които да посрещнат разходите по касационното обжалване на възззивното решение, включващи суми за адвокатско възнаграждение и съдебни разноски.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по направеното искане, като е разрешил да се извършат разпоредителни сделки с два товарни автомобила, подробно описани в съдебния акт. Преценил е, че прилагането на сключен договор с адвокат за предоставяне на правна помощ не е условие за уважаване на направеното искане, доколкото разрешаване извършването на разпоредителни сделки и набиране на средства за адвокатско възнаграждение е предпоставка за сключването на такъв договор. Искането за обезпечаване на възможността на молителите да заплатят разноски за държавна такса пред ВКС е прието за неоснователно, доколкото дължимата такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не е непосилна за тях, а дължимостта на таксата по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата е предпоставена от преценката на касационния съд за допустимостта на касационното обжалване и е единствено прерогатив на ВКС. Като е съобразил минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение предвид разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения и цената на предявения иск, съдът е стигнал до извода, че на молителите е необходима сумата от 31 489,32 лв. Извършил е собствена преценка с кое имущество да се извърши разпореждане, като е приел, че съдът не е обвързан от заявеното от молителите. Взел е предвид, че те разполагат с множество МПС, че пазарната стойност на някои от тях е сходна до дължимия хонорар, както и че превозните средства са по-лесно продаваеми от посочените три недвижими имота,чиято пазарна оценка е в пъти по-висока от размера на адвокатското възнаграждение. При тези съображения съдът е разрешил да се извършат разпоредителни сделки с т.а. „М. 26.292 ДФ“ с рег. [рег.номер на МПС] и с т.а. „М. 24.292“ с рег. [рег.номер на МПС] . В допълнение към мотивите си е посочил, че по предходно искане по чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ е дадено разрешение за разпореждане с два недвижими имота, което не е било осъществено към момента на постановяване на съдебния акт.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.24,ал.4 ЗОПДИППД /отм./ съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на ответника в производството по закона, между които е и заплащане на разноски във връзка с производството по този закон, каквото е и адвокатското възнаграждение. Разрешението на съда се дава в случай на невъзможност на ответната страна да заплати съответния разход, което може да се установи както от приетите по делото доказателства, така и от представени от страните в производството по чл.24,ал.5 ЗОПДИППД/отм./ други доказателства. При твърдения на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за наличие на друго имущество, извън възбраненото и запорирано, тежестта за установяване на съществуването му е нейна, тъй като в това специално производство няма отклонение от общия принцип за разпределение на доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Адвокатският хонорар на процесуалния представител на проверяваното лице са разноски във връзка със производството по Закона по смисъла на чл.24,ал.4,т.7 ЗОПДИППД.Съдът е длъжен при всеки случай на искане по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД да прецени основателността на същото,включително и размера на необходимите средства за изпълнение на задълженията.При тази предварителна преценка на разноските за възнаграждение за адвокат съдът следва да определи размера на адвокатското възнаграждение в размер ,съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение,без да е необходимо представянето на сключен вече договор с адвокат,тъй като именно средствата са необходими за сключването на договор за правна помощ. Преценката с кое от имуществото, служещо като обезпечение е най-подходящо да се извърши разпореждане, за да се покрият необходимите разноски принадлежи единствено на съдебния орган.Във всеки случай преценката се взема с оглед конкретните обстоятелства и данни по делото. Целта на производството по чл. 23 ЗОПДИППД /отм./ е възбраненото имущество да служи като обезпечение по предявения иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ и необоснованото разрешаване извършването на правни сделки би го обезсмислило. Именно поради това съдът не е обвързан от конкретните искания на молителите, а извършва преценка, която едновременно следва да гарантира както правото на защита на страната, така и наличието на надлежно обезпечение по предявените искове.
При този изход на делото разноски не се дължат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 42/06.02.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 384/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: