О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 17.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №416/2018 година.
Производствата са по чл.307, ал.1 във връзка с чл.305, ал.1 ГПК.
Производството е по отмяна на влязло в сила определение №418/08.9.2017 г. по ч.гр.д.№500/2017 по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о.
Образувано е по молба за отмяна, подадена от И. Т. Т. от [населено място], област П., на влязло в сила определение №418/08.9.2019 г. по ч.гр.д.№500/2017 по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о.
С определение №35/02.02.2018 г. по гр.д.№416/2018 г. на ВКС, IVг.о., производството е спряно до произнасяне на ВКС ОСГТК по тълк.д.№5/2015 г.
С тълкувателно решение №5/2015 г. от 12.7.2018 г. ВКС ОСГТК се е произнесъл по въпросите поставени за разглеждане по тълк.д.№5/2015 г., което е основание за възобновяване на производството.
В молбата за отмяна се твърди, че е налице законни основания за отмяна на атакуваното определение, с което оставена без уважение частна жалба, вх.№20778/03.7.2017 г. против разпореждане №10244/22.11.2016 г. по гр.д.№2107/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, IX гр.състав.
Съдържанието на обжалваното определение е следното:
„С решение № 112/28.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2107/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с., е отменено решение № 57/09.06.2014 г., постановено по гр.д. № 73/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай – ІІ състав, в частта, в която [община] е осъдена да заплати на И. Т. Т. неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода януари 2011 г. – декември 2013 г. включително за разликата над 5055,28 лв. до 6071,39 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която [община] е осъдена да заплати на И. Т. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата над 106 лв. и [община] е осъдена да заплати държавна такса за сумата над 180 лв. и депозит за вещо лице за сумата над 37,60 лв., като е отхвърлен предявеният от И. Т. против [община] иск за заплащане на неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода януари 2011 г. – декември 2013 г. включително за разликата над 5055,28 лв. до 6071,39 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане, първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част и [община] е осъдена да заплати на И. Т. 600 лв. разноски, както и 174,30 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза по сметка на Пловдивския окръжен съд, а И. Т. е осъден да заплати на [община] 20,64 лв. разноски.
На 16.06.2014 г. от Районен съд – Първомай е издаден изпълнителен лист в полза на И. Т. за сумата 6071,39 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане.
На 08.11.2016 г. е постъпила молба от [община] за издаване на обратен изпълнителен лист за присъдените с решение № 112/ 28.01.2016 г. на Окръжен съд – Пловдив суми, както следва: 1061,11 лв., представляващи разликата над 5055,28 лв. до уважения размер от 6071,39 лв. неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 20,69 лв. разлика над 106 лв. до изплатените в размер на 126,69 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 62,86 лв. разлика над 180 лв. до изплатената в размер на 242,86 лв. държавна такса по сметка на В. в полза на РС – Първомай, 13,08 лв. разлика над 37,60 лв. до изплатения в размер на 50,68 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза, изплатен от бюджета на съда, и 45,82 лв. разлика на изплатената законна лихва за периода 10.02.2014 г. – 21.07.2014 г.
С обжалваното разпореждане е разпоредено да бъде издаден в полза на [община] срещу И. Т. Т. обратен изпълнителен лист за връщане на суми, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение № 57/09.06.2014 г. по гр.д. № 73/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, частично отменено с решение № 112/ 28.01.2016 г. по гр.д. № 2107/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с., както следва: 1061,11 лв. разлика над 5055,28 лв. до уважения от първата инстанция размер от 6071,39 лв., представляващи неначислено и неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за периода януари 2011 г. – декември 2013 г. включително, и 45,82 лв., представляващи изплатената законна лихва върху сумата 1061,11 лв. за периода 10.02.2014 г. – 21.07.2014 г., като е оставена без уважение молбата на [община] да бъде издаден срещу И. Т. обратен изпълнителен лист за 20,69 лв., представляващи разликата над 106 лв. до изплатените в размер на 126,69 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 62,86 лв., представляващи разликата над 180 лв. до изплатената в размер на 242,86 лв. държавна такса по сметка на В. в полза на РС – Първомай и 13,08 лв., представляващи разликата над 37,60 лв. до изплатения в размер на 50,68 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Както вече беше посочено, след постановяване на първоинстанционното решение при условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал предварителното му изпълнение и е издал изпълнителен лист за сумите, посочени в него, те са били събрани по изп.д. № 20148300400145 по описа на частен съдебен изпълнител С. Т. с рег. №830 и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд /вж. покана за доброволно изпълнение, платежно нареждане и съобщение за прекратяване на изпълнителното дело – л. 48 – л. 50 от делото/, но след като Пловдивският окръжен съд е отменил частично решението и е отхвърлил иска за заплащане на неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода януари 2011 г. – декември 2013 г. включително за разликата над 5055,28 лв. до 6071,39 лв. /т.е. за 1016,11 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане, надвзетите суми подлежат на връщане като получени на отпаднало основание, поради което искането на О.П. за издаване на обратен изпълнителен лист против ищеца по реда на чл. 245, ал. 2 от ГПК е било основателно и доказано и е следвало да бъде уважено в тази част.“
Ответникът по молбата за отмяна [община] е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3, изречение трето ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид отговора на ответникът по молбата намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима, по следните съображения:
По въпроса в т.д.№5/2015 г. на ВКС ОСГТК, поради което настоящото дело е спряно, не е даден отговор, тъй като този въпрос, а именно „Кои определения, с които се дава разрешение по същество на други производства подлежат на отмяна по реда на Глава XХV ГПК ?“ е отклонен.
Съгласно разрешението, дадено в т.10 от тълкувателно решение №5/2015 от 31.7.2017 г. по тълк.д.№7/2014 г. ВКС ОСГТК е прието, че „Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.“
Разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК предвижда, че „Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл.29;
7. (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.“
Изложеното в молбата на И. Т. Т. не попада в нито една от визираните законови хипотези.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230 и чл.307, ал.1, във връзка с Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№416/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна, подадена от И. Т. Т. от [населено място], област П., на влязло в сила определение №418/08.9.2017 г. по ч.гр.д.№500/2017 по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, г.к., в седмичен срок от получаване на съобщенията от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: