10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 24.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1668/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10247/31.12.2018 г., подадена от адвокат Е. П. – процесуален представител на М. П. П. – лично и в качеството му управител на ЕТ„ЕЛИТ – М. П.“, на „КРИСТАЛ- ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ООД, на „ЕЛИТ 63“ ЕООД, на „КАЛМАНИТ“ ООД, и на Г. С. П., против въззивно решение №214/22.11.2018 г. по гр.д.№525/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
С обжалваното решение е обезсилено решение № 43/09.02.2018г., постановено по гр.д.№ 18/2015 от Старозагорския окръжен съд, г.о., шести граждански състав, в частта, в която е постановено отнемане на имущество от „Кристал – – заложна къща“ ООД, от „Елит – 63” ООД, и от „Калманит” ООД и е прекратено прооизводството по делото по отношение на същите.
Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта, в която „Кристал – заложна къща”, „Елит – 63” ЕООД, и „Калманит” ООД, са осъдени да заплатят на КПКОНПИ разноски в производството.
Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която М. П. П., Г. С. П. и ЕТ „Елит – М. П.“ са осъдени да заплатят на КПКОНПИ, разноски над 3315,50 лева до присъдените 41851,40 лева.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че „Производството по реда на чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) се провежда при наличието на предпоставките по чл. 3 от закона – срещу лицето да е започнало наказателно преследване за някое от посочените в ал.1 на чл. 3 състави на престъпления. Съгл. чл.3, ал.1, т.5 ЗОПДИППД (отм.) престъпленията по чл. 252 от НК са сред тези, за които може да се проведе производство по реда на ЗОПДИППД (отм.). За реализиране отговорността на лицето – обект на наказателно преследване за извършено престъпление по някой от изброените в чл. 3 текстове от ЗОПДИППД (отм.), обаче, не е достатъчно само да е налице наказателно преследване срещу него, а е необходимо това лице да е придобило имущество на значителна стойност и да може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е от престъпна дейност/ чл.3, ал.1/. За да е основателно предположението, следва да може да се установи връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Тази връзка трябва логически да следва от обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото. В този смисъл са указанията в Тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК. По смисъла на §1, т.2 от ЗОПДИППД (отм.) „значителна стойност“ е такава над 60 000 лева. Съгл. чл.6 от Закона на отнемане подлежи и имуществото на юридическите лица, контролирани от проверяваното лица. Съгл. §1, т.4 от ЗР на ЗОПДИППД (отм.) под термина „контролиране на юридическо лице“ се разбира правото на назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността на това ю.л. въз основа на договор.
На отнемане подлежи и имуществото, придобито от съпруг, когато придобитото е на значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица за проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата /чл.9/. Отнема се и имуществото, което е СИО, когато се установи липса на принос на другия съпруг за придобиването му/чл.10/.
В настоящия случай, предвид представената присъда за престъпление по чл.252 от НК на М. П., съдът намира, че се осъществява първата предпоставка по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.). Доколкото П. има регистрация като едноличен търговец, то на проверка подлежи и имуществото, придобито като ЕТ.
По отношение на ответницата Г. П. се установява, че тя е съпруга на осъденото лице , като бракът им е сключен преди периода на проверката. Законодателят приема, че съпрузите също може да са придобили имущество, резултат от престъпната дейност на съпруга си. Ето защо в настоящия случай ЗОПДИППД/отм./ намира приложение и по отношение на съпругата, предвид изричната норма на чл.9 и чл.10 от Закона.
По отношение на втората предпоставки – придобито ли е имущество на значителна стойност, по делото са изготвени основна и две допълнителни ССЕ на база писмените доказателства за придобито имущество и приетите СТЕ и С., даващи стойността на това имущество, както и на основание установените приходи и разходи на лицата, декларирани пред НАП, разходите за извършени задгранични пътувания. Съдът коментира по-горе какви суми приема за доказани като приходи и разходи на проверяваните лица за процесния период 2005-2015г., както и че разходите превишават приходите с 248 499,45лв. общо за периода.
Съгл. Р № 13/13.10.2012г., к.д. № 6/2012г. на КС, на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Значително несъответствие по смисъла на закона ще е налице, когато за придобиването на имуществото не могат да се открият законните източници на доходи, при което по аргумент на противното следва да се приеме, че източникът на забогатяването е незаконен. Стойността на придобитото имущество се оценява по действителната му пазарна стойност към момента на придобиване.
При тези уточнения съгласно изложените вече констатации се установява в конкретния случай, че е налице несъответствие между приходи и разходи с 248 499,45лв. Предвид легалната дефиниция за „значителна стойност“, приета от законодателя на 60 000лв., то в случая очевидно е налице многократно превишение на закона.
Така се доказва втората предпоставка за приложението на чл.3 от Закона- придобиването на имущество на значителна стойност.
Третата предпоставка е основателно предположение, че придобитото е от осъществяване на престъпна дейност. За да се изпълни изискването на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) за основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност, не е необходимо наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършените от проверяваното лице престъпления и придобитото от него и свързаните с него лица имущество. Тази връзка може и да е опосредена или да може логически да се изведе извод да подобна връзка. Необходимо е и да е налице невъзможност се установи законен източник на доходи. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, но размества доказателствената тежест – Комисията се освобождава от тежестта да установи тази връзка по несъмнен начин ( в този смисъл е налице изобилна практика на съдилищата – напр. Р № 448/26.02.2016г., гр.д. № 3232/2015г., IV г.о., ВКС, О № 336/25.04.2017г., гр. д. № 5004/2016 г., III г.о., ВКС, О № 149/21.02.2017г., гр. д. № 3876/2016 г., III г.о., ВКС и др./. Така тежестта да докаже законен източник на средства лежи върху ответника. В случая такова доказване по делото не е проведено. Престъпната дейност, осъществявана от М. П., е от категорията на генериращите значителни финансови ресурси – осъждането е за престъплението „лихварство“. При съпоставяне на приходите и разходите както общо за периода, така и по години се установява, че в повечето случаи разходите превишават приходите значително. Тези факти обуславят основателното предположение, че имуществото е придобито от със средства от незаконен произход. Ето защо може да се направи основателно предположение за натрупано от лицето имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1 от ЗОПДИППД.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в закона за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от преваряваните лица в периода от установяване на началото на престъпната дейност на М. П. до подаване на мотивираното искане за отнемане.
Основното оплакване на жалбоподателите – ответници, поддържано още в отговора на МИ е, че от престъплението, за което е осъден П., резултатът, имотната облага, се изчерпва с два придобити имота, МПС и лихвите по дадените заеми. Отделно от това считат, че приложената санкция „конфискация“ в наказателния процес изключва повторното налагане на наказание на осъденото лице. На следващо място поддържат, че средствата, предоставени в заем имали законен произход.
Тези оплакания съдът намира за неоснователни , изхождайки от целите на ЗОПДИППД (отм.) – да се отнема не имущество, което като стойност да съответства на имотната вреда от престъплението, а такова, придобито чрез престъпната дейност. Законът не цели налагане на санкция за извършеното престъпление, т.к. така би се достигнало до повторно наказание, извън установеното по НК. Целта е отнемане на имущество, при липса на доказан от проверяваното лице законен източник на доход, за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето. То е различно от предмета и средствата на престъплението. Затова е неоснователен доводът, че с настоящия процес се постига повторна санкция за едно и също престъпление.
Отговор на оплакването за повторност на наказанието дава и практиката на ВКС, която отрича тази теза – така напр. в О № 209/ 26.03.2018г., гр. д. № 3387/2017г., III г. о., ВКС , е прието че не е налице повторност на наказанията при провеждане на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), при развило се наказателно производство. Съдът се е позовал на тълкуването на правилото ne bis in idem, дадено ТР № 3/22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСНК, според което приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите производства като наказателни. Позовал се е и на практика ЕСПЧ и на Съда на Европейския съюз, според която определянето на процедурата като наказателна или гражданска зависи от нейното същностно съдържание, преценявано в светлината на три критерия: квалификацията на визираното закононарушение по националното право, характера на нормата с оглед кръга на нейните адресати и цел и характера и тежестта на предвидената санкция. Предвид тези съображения е приел, че преценявано в своята цялост и единство, производството по ЗОПДИППД (отм.) е гражданско, защото е ясно разграничено по време, правила и съдържание от производството по Наказателно-процесуалния кодекс. ВКС е подчертал, че предмет на доказване в съдебния процес по ЗОПДИППД (отм.) е установяване на онова имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Позовал се е и на решението на КС по к.д. № 6/2012 г., съгласно което отнемането на подобно имущество по същината си не съставлява наказание за извършено престъпление или административно нарушение, а гражданска санкция, насочена към възстановяване на справедливостта. Настоящият състав напълно се съобразява и споделя посочените мотиви, поради което намира за неоснователно възражението, че с извършване на отнемане на имущество по този специален закон се налага повторно наказанието „конфискация“ на извършителя М. П..
По отношение на оплакването, че е недопустимо отнемане на имущество, което е неналично в момента съдът намира следното: Производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) цели реално отнемане на налични в патримониума на ответника имущества към момента на предявяване на искането, придобити от извършвана престъпна дейност. В случай, че е налице хипотеза, при която придобитото имущество е отчуждено , поради което същото не може да се отнеме, то на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) следва да се отнеме действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. Предмет на отнемане е не само наличното имущество / чл. 4, ал. 1 – чл. 10 /, но и заместващите го облаги, в случаите, когато то е прехвърлено. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС и съдилищата, разглеждащи искания на Комисията.
По отношение твърдението, че средствата предоставяни в заем имали законен произход, съдът намира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, а и при съпоставяне на приходите с разходите по години, в които е осъществявана тази престъпна дейност се установява, че за 2005г. приходите надвишават разходите с около 82000лв., но 2006г. разходите надвишават приходите с над 185000лв., а общо за целия период разликата е над 250 000лв. Очевидно липсва законен източник на доходи, от който да се набавят суми за подобни разходи.
Ето защо направените възражения от жалбоподателите-ответници съдът намира за неоснователни, а искането за отнемане в полза на държавата на придобитото имущество като основателно следва да се уважи. Конкретното придобито имущество е подробно описано в оценъчните експертизи, както и в ССЕ, поради което и съдът няма да го възпроизвежда повторно. Със същите е съобразено и обжалваното решение.
В тази осъдителна част и против тримата ответници М. П., ЕТ“Елит – М. П.“ и Г. П., постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По жалбата на КПКОНПИ относно отхвърлената част от искането за отнемане на сумата над 12000лв. до претендираната такава от 25000лв. от Е. Р. :
В тази част на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на ответникът Р., че е върнал част от дължимата на М. П. сума в размер на 13000лв. Спорът е дали представената разписка удостоверява извършеното плащане на сочената сума, респ. дали доказва погасяване на задължението по издадения изпълнителен лист в полза на П.. От приложеното копие на изп.д.№ 2033/2014, по описа на ДСИ при РС-Дупница, се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК за задължението на Р. към П. в размер на 25000лв., дължими по запис на заповед, е образувано соченото изпълнително дело за събиране на вземането. По делото пред първата инстанция е представена разписка от 08.10.2014г. , с която кредиторът П. удостоверява получаването на сумата от 13000лв. от Р. и се задължава са спре изпълнението по изпълнителното дело против него. Видно от самото изпълнително дело такава молба е подадена на 16.12.2014г. и с разпореждане от 22.12.2014г. на съдебния изпълнител са спрени принудителните действия. Следва да се отбележи фактът, че към този момент е налице издадена обезпечителна заповед, включваща и налагане на запор върху вземането на Р. /определение по ч.гр.д.№125/2014, СтЗОС/ . По делото, обаче, няма данни запорно съобщение да е връчвано на длъжника или да е уведомяват съдебния изпълнител за същата обезпечителна заповед, за да се приеме, че длъжникът не е имал право да плаща задължението си на кредитора М. П.. Възражението на Комисията, че издадената разписка няма достоверна дата е неоснователно, т.к. периодът на съставяне на разписката кореспондира с официалното удостоверяване на датата на постъпване на молбата на П. за спиране на действията по принудително изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се установява Р. да е изпълнил част от задължението си към своя кредитор, поради което и може да бъде осъден само за остатъка от дължимата му сума.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд в тази част на решението си, поради което и то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по следните въпроси: 1.Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно, че противоречи на ТР №7/30.6.2014 г. на ОСГК, а именно, че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема, като връзката трябва да може основателно да се предположи логически с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на законен източник не замества предположението. 2. Като втори съществен материалноправен въпрос се сочи този за това в какви хипотези и с какви доказателства се прави правния извод, че е налице липса на законен източник на доходите налице, чието имущество се отнема по реда на ЗОПДИППД/отм./. Като основание за допускане се сочи правната норма на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 3. Поставя се и материалноправния въпрос – „Кога се приема, че е налице предпоставката „значително несъответствие между придобитото имущество и доказания нетен доход“. И по този въпрос се сочи основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 4. Твърди се и, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – КПКОНПИ, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Прокуратурата на Република България не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По първия от поставените въпроси изводите на въззивната инстанция са в съответствие с изискванията на чл.4, ал.1 ЗОПЗИППД/отм./, ТР №7/30.6.2014г. по тълк.д.№7/2013 на ВКС ОСГК и цитираната в мотивите на обжалвания съдебен акт практика на ВКС по чл.290 ГПК.
По втория от поставените въпроси въззивното решение също не следва да се допусне до касационно обжалване. В посочените мотиви на апелативния съд ясно и категорично, в съответствие с изискванията на закона и цитираното тълкувателно решение, е посочено, че доказателствената тежест за установяване законния източник на доходите е у ответниците и след като те не са сторили това, то имущество на стойност над 60000 лева подлежи на конфискация.
И по третия въпрос обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По въпроса е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, която ясно и категорично сочи наличието на несъответствие между стойността на придобито имущество и доказан нетен доход – решение №481/23.4.2013 г. по гр.д.№99/2012 г. на ВКС, IV г.о. Поради това посочването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно, а и касационните жалбоподатели не обосновават неговото наличие съгласно приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.
Относно наличието на хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК обжалваният съдебен акт също не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №214/22.11.2018 г. по гр.д.№525/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: