О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 22.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6205/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3874/30.9.2015 г., подадена от адвокат В. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. В. К. от [населено място], област С., против въззивно решение №391/21.7.2015 г. по гр.д.№215/2015 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
С обжалваното решение е обезсилено решение №17/23.01.2015 г. по гр.д.№241/2014 г. по описа на Маданския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. л. с. – С., против А. В. К. искове и делото е иззето за разглеждане като първа инстанция от Смолянския окръжен съд. Изводите си съдът е обосновал с разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, при наличието на предявени главен иск с размер 33053,42 лева, с правно основание чл.79, във връзка с чл.280 ЗЗД и акцесорен с правно основание чл.86 ЗЗД. Изложени са съображения, че главната претенция е формирана от посоченото от ищеца обстоятелство, че задължението на ищеца произтича от качеството му на председател на УС на Б. и сключваните от него договори по описаните в исковата молба и уточнителната такава фактури.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставя правен въпрос относно родовата подсъдност на спора за отговорността на ответника като председател на Б. по договор за възлагане управлението на съсловната организация, основани на няколко самостоятелни и отделни правни деяния, състоящи се в различни отделни нарушения на задълженията на ответника, и следва ли те да се приемат за разглеждане като един иск, основан на общо правоотношение или представляват няколко обективно съединени иска с отделна цена за всеки от тях, съответно за определяне на родовата компетентност. Сочат се три определения на ВКС, които се представят.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Б. л. с. – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
В установената си трайна и непротиворечива практика ВКС приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение, във връзка с изпълнението по него, претенцията за вземания относно цената, чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури, представлява един иск.
В настоящия случай се касае за претендирано задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.9, т.4, във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, за организиране, ръководство на работата и представителство на Б., поради което е налице едно правоотношение. Поради това въззивният съд е приложил закона точно по отношение подсъдността на спора по смисъла на чл.104, т.4 ГПК, като приел че се касае по два иска – главен и акцесорен, като първият от тях е с цена над 25000 лева, и родовата подсъдност на спора пред първа инстанция е окръжен съд. Без значение е обстоятелството за генезиса на претенцията, а именно тя се отнася до вземания по фактури, по които цената на всяка една от тях е под 25000 лева. Този генезис би имал значение, когато ищецът претендира пряко срещу всеки от съконтрахентите по фактурите вземания, какъвто не е конкретния случай.
Сочената от касационния жалбоподател практика не е по чл.290 и сл. ГПК, поради което е неотносима.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №391/21.7.2015 г. по гр.д.№215/2015 г. по описа на Смолянския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№3874/30.9.2015 г., подадена от адвокат В. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. В. К. от [населено място], област С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: