О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 01.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3127/2018 година.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4410/27.4.2018 г., уточнена с молба, вх.№3890/18.7.2018 г. подадена от П. Б. К. с адрес: З. Б., с особен представител адв. Б. З. против въззивно определение №109/18.4.2018 г. по ч.гр.д.№139/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено определение №41/11.01.2018 г. по гр.д.№798/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е върната исковата молба на П. Б. К. и е прекратено производството по делото.
Въззивната инстанция е приела, че „в исковата си молба, впоследствие уточнена неколкократно, ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава иска си: размерът на изтърпяваното от него наказание е неправилно определен чрез прибавяне на времето по УПО от 25.10.2005 год. до 29.11.2006 год., т. е. допусната е грешка при прилагане на чл. 70 ал. 7 от НК. В резултат на това, той търпи неимуществени вреди, подробно посочени в молбата и претендира обезщетяването им със сумата 30000 лв.
Като се съобрази горното, следва да се приеме, че не е налице нередовност на исковата молба по чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК. От изложеното в исковата молба и в уточняващите молби може да се приеме, че ищецът претендира от държавата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправилно определено за изтърпяване наказание поради неправилно приложение на чл. 70 ал. 7 от НК, което дава основание искът да се квалифицира като такъв по чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ (така е приел и окръжният съд в определението си от 27.10.2017 год.).
В този случай, пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск орган е Прокуратурата на Република България (Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 5/2013 г.).
В уточняващата молба от 07.11.2017 год. ищецът е посочил, че предявява иска си срещу Окръжен съд – Русе, алтернативно – срещу Окръжна прокуратура – Р., а в молбата си назначеният служебен адвокат изрично заявява, че претенцията е срещу Р., ВТАС и ВКС. Като се съобрази посоченото по-горе тълкувателно решение, следва да се приеме, че посочените ответници (съдилища) не са пасивно легитимирани да отговорят по предявен срещу държавата иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск се явява недопустим и като такъв не следва да бъде разглеждан, а производството по делото следва да бъде прекратено.
На жалбоподателя е бил даден срок за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба относно ответника по иска. Допусната е била и правна помощ по реда на чл. 94 и сл. от ГПК и е бил назначен служебен адвокат. В срока за отстраняване на нередовността ищецът е посочил отново Окръжен съд – Русе като ответник. Дори и да съществува съмнение относно това кой орган е посочил като ответник по иска (алтернативният ответник по уточняващата молба от 07.11.2017 год.), то е отстранено с изричното изявление на служебния адвокат, че искът е предявен срещу Окръжен съд – Русе, Апелативен съд – Велико Търново и ВКС.
Неоснователни са доводите в частната жалба на новия процесуален представител на ищеца адв. В. К. , а именно – че съдът е следвало да укаже на ищеца надлежния ответник по иска. В определението си за оставяне на исковата молба без движение съдът е дал достатъчно подробни и ясни разяснения относно предвидените в чл. 2 от ЗОДОВ хипотези и е дал възможност на ищеца да насочи иска си срещу друг пасивно легитимиран орган, изпълнявайки в пълен обем задълженията си по чл. 7 ал. 1 от ГПК.
С оглед на изложеното, крайният извод на първостепенния съд за прекратяване на производството по предявения иск е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено при изложените по-горе мотиви.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя следният правен въпрос:
„В светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е конекситет с принципа за законността, при противоречие между изявленията на жалбоподател и служебен адвокат, досежно надлежни ответник по делото, изявлението на служебния защитник дерогира ли това на жалбоподателя ?“
Като основание за допускане на обжалваното определение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Поставеният въпрос е правен и по същия не е налице съдебна практика. Различието в изложеното от страната и нейния особен представител досежно надлежния ответник по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ не представлява нередовност на исковата молба. Въпросът за несъответствието в изложеното от ищеца и особения му представител е въпрос, който не може да бъде обсъждан в настоящото производство. Особеният представител е този, който защищава интересите на ищеца и несъответствията в техните взаимоотношения не може да се разреши от съда в рамките на производството по чл.2 ЗОДОВ.
Тъй като в процесния случай уточнението е направено от особения представител след твърдяното от ищеца, следва да се зачете изложеното от особения представител.
С оглед изложеното определението на Великотърновския апелативен съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, доколкото оплаквания в касационната жалба, освен такова, по което е поставения въпрос, липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №109/18.4.2018 г. по ч.гр.д.№139/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №109/18.4.2018 г. по ч.гр.д.№139/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: