О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1783/2019 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3583/22.02.2019 г., подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ – София, и по касационна жалба, вх.№3992/27.02.2019 г., подадена от С. Ц. К. от [населено място], област С., против въззивно решение №45/07.01.2019 г. по гр.д.№2466/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение №419/15.12.2017 г.по гр.д.№216/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което КОНПИ/сега КПКОНПИ/ е осъдена да заплати на С. Ц. К. сумата 10000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 30.5.2012 г. до 29.10.2015 г., за притеснение, стрес, напрежение, унижение, чувство за несправедливост, уронване на престижа, влошаване стандарта на живот и социалните контакти, следствие на образувано обезпечително производство по гр.д.№426/2012 г. на СОС и образуваното исково производство по гр.д.№177/2013 г. на СОС, на основание чл.2а ЗОДОВ.
Софийският апелативен съд е приел, че „По делото категорично са установени предвидените в чл.2а ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на КПКОНПИ. Предявяването на иск по чл.28 от ЗОДПИППД/отм./ и исканията за допус кане на обезпечителни мерки от Комисията са действия при или по повод на изпълнение на правомощията й по смисъла на чл.2а ЗОДОВ. Заявеният отказ от иска, довел до прекратяване на образуваното съдебно производство, съответно – отмяна на допуснатите обезпечителни мерки, обуславя извод за неустановеност на предположението на Комисията, че придобитото имущество е в резултат на осъществената престъпна дейност, послужило като основание за започване и водене на производството по конфискация, и като такова е незако носъобразно действие по чл.2а ЗОДОВ. В този смисъл неоснователно е оплакването на Комисията във въззивната жалба за недоказаност наличието на неза коносъобразен акт, действие или бездействие, от което да са произтекли твърдените вреди. Ирелевантен за настоящия спор е и въпросът за законосъобразността на първоначалните действия на Комисията по образуване на производството и за искането за налагане на обезпечителни мерки, обосновавани от повдигнатото обвинение за престъпление, попадащо в кръга на специалния закон, задължаващо органите да упражнят вменените им по закон правомощия. При отричане с влязло в сила съдебно решение, или при неустановеност, както е в случая с оглед заявения отказ от иска, на твърдението, че имуществото е при добито в резултат на престъпната дейност, за която на лицето му е повдигнато обвинение, за незаконосъобразни следва да се приемат всички предприети в изпълнение на съответния действащ конфискационен закон действия.
По размера на присъденото обезщетение за търпяните вреди в следствие проведеното от Комисията производство, по който спорят и двете страни, намира следното:
Заявеният в исковата молба период, за който се иска обезщетение за търпените емоционални страдания, е от 30.05.2012г., когато след проверка, с решение № 190 Комисията е образувала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу съпругата му С. К., и е поискала обезпечение на бъдещия иск, допуснато от състав на СОС, до 29.10.2015г., когато е влязло в сила прекратителното определение на състава на окръжния съд, т.е. общо три години и половина. С определение от 01.06. 2012г. състав на СОС е допуснал поисканите от Комисията обезпечителни мерки, а именно: възбрана върху четири недвижими имота, три от които СИО, запор на всички банкови сметки и на автомобил. В исковата молба се твърди, че именно по повод наложените обезпечителни мерки цялото семейство научили за предприетите от КОНПИ действия. С определение от 18.03.2013г. съставът на СОС е отменил определението от 01.06.2012г. поради непредявен в указания срок иск, съответно са обезсилени обезпечителните заповеди. На 27.02.2013г. ответната Комисия внася иск в СОС за отнемане на имущество в полза на държавата срещу съпругата му, него и тримата им сина, с цена на иска 350 839.45 лв. и е образувано гр.д. № 177/13г. С определение от 28.02. 2013г. съставът на СОС е наложил отново същите обезпечителни мерки, т.е. преди постановяване на определението от 18.03.2013г. за отмяна на предходното определение по обезпечението на бъдещи иск. Не се спори по твърдението, че в рамките на образуваното съдебно производство са проведени седем съдебни заседания, представени са стотици документи за приходи и разходи за период от 25 години, разпитани са десетки свидетели. С молба от 09.09.2015г. Комисията е заявила отказ от иска, по което съдът се е произнесъл с прото колно определение от 22.10.2015г. С влязло в сила определение от 07.11. 2015г. са отменени наложените обезпечителни мерки и са обезсилени издаде ните обезпечителни заповеди. В обобщение през целия период, начиная от 01.06.2012г. до 07.11.2015г., /около 3г. и 4 м./ са търпяни наложените обезпечения.
В приетото и неоспорено от страните заключение на комплексната медицинска експертиза, изготвена от специалисти по вътрешни болести, кардио логия, ендокринология и урология, след преглед на цялата относима към здравословното състояние на ищеца документация, вещите лица са направили следните констатации: Заболяванията на сърдечно съдовата система на ищеца да тират от 2000г. Има данни за давностна Артериална хипертония от 2000г., изявила се на фона на предхождащо бъбречно заболяване с давност над 20 години и прогресирало във времето и при фамилна обремененост за АХ, МСБ и ЗБ, при рискови фактори – наднормено тегло, табакизъм, данни за дислипидемия и хиперурекимия, усложнила се с изява на мозъчно съдова болест – преживян мозъчен инсулт през 2009г. За процесния период от 30.05.12г. до 29.10.15г. няма новорегистрирани заболявания в разглежданата област. По това време е проведено болнично лечение за три дни през м.07.2015г. по повод прояви на сърдечна недостатъчност и акцелериращ фактор нелекувана ХОББ, както и не добър контрол на АН. В.л. д-р Б. категорично отрича причинно следствена връзка между наличните сърдечно-съдови заболявания и воденото съ дебно производство за отнемане на имущество, тъй като те имат изява много преди започване на същото, а влошаването на здравословното му състояние – появата на синдром на сърдечна недостатъчност е във връзка с акцелерация на нелекувано белодробно заболяване, както и недобър контрол на АН. В.л. д-р Ш. е установил, че в началото на 2009г. има данни за наличие на новооткрит захарен диабет и диабетна макроантиопатия. Типично за захарен диабет тип 2 е по-късното му диагностициране, поради което често при поставяне на диагнозата вече има настъпили усложнения. Няма признаци за прогресия на заболяването между 2009г. до 2017г. Пациентът е с дългогодишно хронично бъбречно заболяване /ХБЗ/ степен 3б, резултат от бъбречнокаменна болест и едно странна нефросклероза. Бъбречната функция показва стабилен ход през годините, без прогресия, което е важно с оглед оценка на приноса на захарния диабет за бъбречното увреждане. И това вещо лице е категорично, че няма данни за настъпили нови ендокринни заболявания през разглеждания период, или за усложнения на захарния диабет. В.л. д-р Б. също е установил, че описа ното по-горе ХБЗ е от над 10 години, с проявени нефросклероза и бъбречно каменна болест. През 2012г. е диагностициран злокачествен тумор на пикочен мехур и направен ТуТур с последваща непълна химиотерапия. Оперативно лечение е извършено на 04.12.2012г. Разяснено е, че образуването на всеки един злокачествен туморен процес в човешкия организъм неизменно е свързан със срив на имунната система и понижен имунитет. След анализ на типа туморно образование при ищеца вещото лице е приел, че същият е с най-малка степен на злокачественост и най-бавно развитие. Големината, която е достигнал се развива за период от време повече от година и половина. Обобщено е, че преживяването на силен стрес и понижаване на имунитета създават предпоставки за възникване и развитие на онкологично заболяване. При приемане на заключението в с.з. д-р Б. е потвърдил, че в случая туморът е с давност над година и половина, /т.е. преди началото на процесното производство/, има дълъг скрит период и няма техника за установяване момента на възникване.
Водените от ищеца свидетели К. и Б., приятели, изнасят за сериозна промяна в поведението му през последните 5-6 години, психически не е същият, започнали здравословни проблеми, преди това бил здрав, с добро семейство. Започнали приказки, че ще му отнемат имуществото, притеснявал се за децата, които работили към полицията. Преди пенсионирането му работел към военните при строежа на магистралата, бил широк специалист, кадърен човек. Открили заведение, от което се издържали, но тръгнала приказка, че ще го конфискуват, както и че бил забогатял незаконно. Малък град са, разчуло се, оплаквал им се, че е закъсал, много се притеснявал за децата и от слуховете, които се носели. Започнал да се оплаква, че не му стигат парите за лекарства и консумативи. Изолирал се, избягвал срещи с познати, чувствал се несигурен. Бил честен човек, иначе военните нямало да го търпят. Сега нищо не работи, бил зле психически и здравословно, с по-малко пари, започнали и семейни дразги. Въззивният състав кредитира показанията като преки и непосредствени, безпристрастни, с изключение на изнесеното, че преди производството е бил здрав, което се опровергава категорично от експертното заключение.
След анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, въззивният съд споделя направения от състава на окръжния съд извод, че сумата от 10000 лв. е справедливото в случая обезщетение за твърдените и доказани неимуществени вреди. При преценка на размера съдът съобрази възрастта на ищеца – на 58 години при започване на производството; продължителността на периода от три години и половина, през който е търпял негативни изживявания, свързани от една страна с притеснение от конфискация на имуществото, което за всеки човек е еманация на целия му съзнателен живот и в най-голяма степен засяга правото на труд и правото на частна собственост, основни компоненти на свободата на личността, а от друга страна – изключителна неприятна и тежка дейност по събиране на доказателства, установяващи приходи и разходи за 25-годишен период, доколкото, както се знае, за разлика от наказателното производство, в което действа презумпцията за невинност и доказателствената тежест е за прокуратурата, в производството по ЗОДИППД/отм./ установяването законността на придобитото имущество е в доказателствена тежест на проверяваното лице; търпените през почти целия период, а именно за 3 години и четири месеца обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото притежавано от ищеца и семейството му имущество, което неминуемо се отразило тежко на начина им на живот, свързан с ограничения и лишения; установените от свидетелските показания сериозни притеснения и тревожност за бъдещето, най-вече за синовете и авто ритета, който имат в Ботевград, най-вече поради обстоятелството, че децата му работят към полицията, а той самият дълго време е работил към военните и го познават като честен и способен човек; установената сериозна промяна в емоционален и личностен план в следствие от воденото производство – изолация от близки и познати, дрязги в семейството.
За да не уважи жалбата на Комисията, настоящият състав се съобрази с наложилото се в практиката по тези дела определяне на по-високи от обичайно присъжданите по ЗОДОВ обезщетения, именно заради спецификата на производството, при което обичайно веднага се налагат обезпечения , което означава финансови затруднения за цялото семейство, както и многобройните усилия, които се полагат с оглед разпределянето на доказателствената тежест. За да не уважи жалбата на ищеца, съдът съобрази неустановеността на твърдението за получени в следствие на воденото от Комисията производство на тежките здравословни проблеми, каквито безспорно са налице, но са с давност, предхождаща образуването на производството; обстоятелството, че всички членове на семейството му, доколкото са имали качеството на проверявано лице, разполагат с идентично право на иск по чл.2а ЗОДОВ, с оглед сочените в исковата молба, установени и от свидетелските показания притеснения на ищеца именно за бъдещето на децата и оцеляването на семейството като цяло; законово предвидената възможност по чл. 40 ЗОДИППД /отм./ за разрешаване на плащане или извършване на сделки с имуществото, предмет на допуснатото обезпечение, в случаите на неотложна необходимост; практиката по този текст на ЗОДОВ при присъждане на обезщетения по справедливост и социално-иконо мическите условия на живот в страната ни през процесния период.
По така изложените съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба КПКОНПИ се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1.Допустимо ли е присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на лица пострадали от искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ да се определя без оповестени критерии, при двоен стандарт и в противоречие с трайно установената съдебна практика и следва ли всеки конкретен случай да се съобрази дали държавата, в лицето на КПКОНПИ е имала във времеви план „post factum“ процесуална възможност действията й да са съобразени със задължителната практика на ТР №7/30.6.2014 г. на ВКС, при условие, че искът е предявен на 27.02.2013 г. ?, 2.По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД ?, 3. Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира ? и 4. Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?
Сочи се и се представя практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба на ответника по исковата молба е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца С. Ц. К. се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 и ал.2 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1.Има ли ограничение за размера на обезщетение за неимуществени вреди при право на иск по чл.2а ЗОДОВ от страна на ищеца, при обстоятелството, че членове на семейството му са имали качеството на проверявано лице и са разполагащи с идентично право на иск по чл.2а ЗОДОВ ?, 2. Какъв е начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД/отм./, при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, при обстоятелството, че членове на семейството му са имали качеството на проверявано лице и са разполагащи с идентично право на иск по чл.2а ЗОДОВ ?, 3. По какъв начин се определя размерът на обезщетение за неимуществени вреди като се отчетат обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот през периода, за който се претендират неимуществените вреди при обстоятелството, че членове на семейството му са имали качеството на проверявано лице и са разполагащи с идентично право на иск по чл.2а ЗОДОВ ?, 4. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съда да се съобразява и прилага обичайно присъжданите обезщетения по този вид дела и следва ли да възприема и разглежда самостоятелно, обективно и независимо всички факти и обстоятелства, които касаят конкретния казус ?
Моли се за допускане на въззивното решение в отхвърлената част на претенцията до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба на ищеца е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговорите на страните по касационните жалби на насрещната страна, намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационните жалби са подадени в законния срок, поради което те са процесуално допустими.
По касационната жалба на ответника по исковата молба КПКОНПИ.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно: „Допустимо ли е присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на лица пострадали от искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ да се определя без оповестени критерии, при двоен стандарт и в противоречие с трайно установената съдебна практика и следва ли всеки конкретен случай да се съобрази дали държавата, в лицето на КПКОНПИ е имала във времеви план „post factum“ процесуална възможност действията й да са съобразени със задължителната практика на ТР №7/30.6.2014 г. на ВКС, при условие, че искът е предявен на 27.02.2013 г. ?“ по следните съображения:
С ТР № 7/30.6.2014 г. по тълк.д.№7/2013 г. не се променя съществуваща правна уредба. Задължението на Комисията е да спазва точно действащия закон, поради което решението за искане за налагане на обезпечителни мерки и предявяване на иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не може да бъде обвързано от постановките на тълкувателното решение, доколкото с него не възникват допълнителни предпоставки за законосъобразното упражняване на дейността й. Освен това, Тълкувателно решение № 7 по тълк. дело № 7 от 2014 г. на ОСГК е постановено на 30.06.2014 г. Отказ от предявения иск е направен от комисията на 07.09.2015 г. или повече от година по-късно, което сочи, че отказът не е обусловен от постановките на тълкувателното решение, а от несвоевременната преценка на фактите и обстоятелствата, въз основа на които е предявен.
По втория от поставените въпроси, а именно: „Какъв е начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД/отм./, при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, при обстоятелството, че членове на семейството му са имали качеството на проверявано лице и са разполагащи с идентично право на иск по чл.2а ЗОДОВ ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Този въпрос е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е направил конкретна преценка на индивидуалните особености на спора – съобразил е продължителността на проведеното срещу ищеца и близките му производство, интензитета му, формираните негативни нагласи в общността, в която семейството е живяло, засягането на честта и доброто име на ищеца, накърненото му достойнство, възрастта и социално му положение. Отчетено е и негативното отражение върху здравето му, психическото му състояние и семейния му живот, както и обстоятелството, че производството по ЗОПДИППД (отм.) обективно е засегнало в много по-голяма степен правото на труд и частна собственост, пряко засягащи свободата на личността, както и обстоятелството, че емоционалните страдания са били съпътствани с психическия стрес, за да се доказва законен източник на имуществото за един продължителен период от време, изискващ време и усилия за събиране на необходимите доказателства и организиране на защитата по делото. Наред с това са съобразени и икономическите условия в държавата и стандарта на живот на населението към датата на увреждането.
По третия от поставените въпроси, а именно: „По какъв начин се определя размерът на обезщетение за неимуществени вреди като се отчетат обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот през периода, за който се претендират неимуществените вреди при обстоятелството, че членове на семейството му са имали качеството на проверявано лице и са разполагащи с идентично право на иск по чл.2а ЗОДОВ ?“ обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на органите на Комисията и причинените вреди. Въззивният съд е обсъдил въведените във въззивната жалба доводи за липса на причинна връзка между воденото производство и причинените вреди и е посочил в мотивите си обстоятелствата, обосноваващи наличието на такава причинна връзка – съдът е отчел, че понесените от ищеца негативи в личен и обществен план са резултат от наложеното по искане на Комисията пълно запориране и възбраняване на имуществото на ищеца и семейството му и проведеното съдебно производство; отчел е, че поради предприетите от Комисията в нарушение на закона мерки,същите тежко са се отразили са се отразили на ищеца, на начина му на живот, свързан с ограничения и лишения; установените от свидетелските показания сериозни притеснения и тревожност за бъдещето, най-вече за синовете и авторитета, който имат в Ботевград, най-вече поради обстоятелството, че децата му работят към полицията, а той самият дълго време е работил към военните и го познават като честен и способен човек; установената сериозна промяна в емоционален и личностен план в следствие от воденото производство – изолация от близки и познати, дрязги в семейството.
По четвъртия от поставените въпроси – „Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Отговорът по него се съдържа в отговорите на втория и третия от поставените въпроси.
По касационната жалба на ищеца С. Ц. К..
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия, по втория и третия от поставените въпроси. Отговорът по тях се съдържа в отговорите дадени по изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, а относно втората част на въпросите, относима към изтъкваното обстоятелство, че членове на семейството са били проверявани лица, липсват специално изложени мотиви в обжалваното решение, поради липса на оплаквания в посочения смисъл.
По четвъртия от поставените въпроси, а именно „Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съда да се съобразява и прилага обичайно присъжданите обезщетения по този вид дела и следва ли да възприема и разглежда самостоятелно, обективно и независимо всички факти и обстоятелства, които касаят конкретния казус ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като такъв въпрос не е разглеждан от апелативния съд и по него не са налице изводи в обжалваното решение.
По посоченото от касационния жалбоподател – ищец, основание по чл.280, ал.2 ГПК обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото страните по спора са направили искания за разноски за касационното производство, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че с оглед изхода от спора пред него, направените разноски следва да останат в тяхна тежест, така както са направени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №45/07.01.2019 г. по гр.д.№2466/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: