О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1284
София, 19.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5156/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1169/07.5.2014 г., подадена от адв. Ц.Д. – процесуален представител на ищцата П. И. И. от [населено място], против въззивно решение от 31.3.2014 г. по гр.д.№61/2014 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 23.01.2014 г. по гр.д.№554/2013 г. по описа на Районен съд – Монтана, първи граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от П. И. И. от [населено място] против И. П. И. от [населено място] иск с правно основание чл.144 СК, за заплащане на издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от 29.10.2013 г. Въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл.144 СК относно предпоставките по посочената правна норма, при които възниква задължение за издръжка на пълнолетните деца от родителите им, когато продължават образованието си. Окръжният съд, тълкувайки посочената разпоредба е приел, че пълна безусловност на задължението не е налице, а именно, че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издръжка от доходите или от използването на имуществото с, както и че даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя. Тези мотиви са обосновани с практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №199/17.5.2011 г. по гр.д.№944/2010 г. на ІІІ г.о. С оглед събраните доказателства окръжният съд е стигнал до извод, че родителят – ответник по исковата молба не отговаря на изискванията за даване на издръжка, а именно, че последният няма реализирани доход, които биха му позволили да заплаща издръжка на ищцата без особени затруднения, а от друга страна той е с влошено здравословно състояние, както и предвид обстоятелството, че има друго дете, за което следва да се грижи и да го издържа.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не е съобразено изцяло с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК се съдържа въпрос относно тълкуване на правната норма на чл.144 СК предвид неправилните изводи на съда според касационната жалбоподателка. Освен това в изложението се навеждат доводи за жизнения статус на ответника по исковата молба. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. П. И. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По поставеният в изложението въпрос е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №170/24.7.2013 г. по гр.д.№1339/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., съгласно което “Според чл.144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер – решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
Обжалваното решение е съобразено именно с оглед отговора на поставения въпрос. Допускането му би било основателно само, ако касационната жалбоподателка беше поставила процесуален въпрос, свързан с опущения на първоинстанционният съд по доклада и изводите му по същество, за което е била направено оплакване във въззивната жалба и въззивният съд не е отговорил на такова оплакване. Въпрос за това обаче не е поставен в изложението по чл.281, ал.3, т.1 ГПК.
Поради това въззивното решени ене следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.3.2014 г. по гр.д.№61/2014 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, граждански състав, по касационна жалба, вх.№1169/07.5.2014 г., подадена от адв. Ц.Д. – процесуален представител на ищцата П. И. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: