О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2665/2017 година.
Производството е по реда на чл.274, ал.2, във връзка с чл. 83, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба, вх.№9733/02.6.2017 г., подадена от К. И. Б. от [населено място], кв. Д., против определение от 12.5.2017 г. по ч.гр.д.№3299/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 1 състав, с което е оставена без уважение молба, вх.№7970/09.5.2017 г. на К. И. Б. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева по подадена от него частна касационна жалба, вх.№3821/06.3.2017 г. срещу определение №2547/25.7.2016 г. по ч.гр.д.№3299/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, 1 състав.
За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че молбата е неоснователна по следните съображения:
Основавайки се на писмо, изх.№1034/02.3.2017 г. на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – [населено място], съдът е констатирал, че молителят е предявил множество искове за собственост по отношение на поземлени имоти с местонахождение в [населено място], кв. С., исковите молби по които са вписани в партидата му. Прието, че същият е съсобственик на пристройка към вилна сграда с местонахождение в [населено място], С. – Д. и на апартамент №12 с площ от 108,57 кв.м. с местонахождение в [населено място], [улица], вх.Д, ет.5, като тези служебно установени факти не са били посочени в декларацията за имуществено състояние на К. И. Б. от 06.5.2017 г. Прието е също така, че действително само по себе си обстоятелството, че молителят е съсобственик на два имота не означава, че той има средства да заплати дължимата минимална държавна такса по частната касационна жалба, но установеното несъответствие между декларираното в декларацията му за материално и гражданско състояние от 06.5.2017 г. и отразеното в служебно изисканата от съда справка за вписани обстоятелства по имотната му партида, от която се установяват както вписани множество искови молби по предявени искове за собственост за имоти в кв.С. на [населено място], така и наличието на съсобственост по отношение на апартамент и пристройки към вилна сграда също в [населено място] поставят под съмнение твърдението на молителя, че той няма достатъчно средства да заплати минималната държавна такса по частната касационна жалба в размер на 15 лева. Отчетен е и фактът, че самият молител декларира, че получава „пенсия и инвалидни в размер на 225,59 лева от месец април 2017 г.“. Поради това САС е приел, че молителят не е материално затруднен , че не може да заплати държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС и молбата му за освобождаване от държавна такса следва да бъде оставена без уважение.
В подадената частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като се позовава на обстоятелството, че получава едва 185,59 лева по разпореждане на ТП на НОИ от 27.02.2017 г., т.е. по по-малко от 6,00 лева на ден и инвалид 96% по решение №52/06.01.2017 г. на ТЕЛК, а синът му не му дава нищо. Относно справката от Агенцията по вписванията, твърди, че тя е документ с неистинско съдържание, тъй като не притежава нищо, а фактът, че е завел дела за собственост не го прави собственик. Твърди също така, че имотът в С. е продаден на 27.4.2004 г. от синдика, по натиска и покровителството на прокурор М. Н., а апартаментът е дарен от Т. Б. на синът му и дъщеря му на 23.4.2014 г.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа частната жалба намира следното:
За да бъде приложена разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съдът следва да признае, че страната – физическо лице, няма достатъчно средства да заплати надлежната държавна такса, като представи доказателства за: 1.за доходите си и тези на семейството му; 2.имущественото си състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4.здравословното състояние; 5. трудовата си заетост; 6. възрастта, и 7. други констатирани обстоятелства. Като е съобразил, че освен заплатата, която е близо два пъти минималната работна заплата, определена за страната, молителката притежава и имущество/нежилищно/ което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, апелативният съд правилно е приел, че на разположение са достатъчно средства, с които да се заплати адвокатско възнаграждение, и поради което е налице пречка за предоставяне на правна помощ.
Правилно САС е приел, че от изискваната служебно справка от агенцията по вписванията, която е кредитирана като официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, е установено, че молителят е извършил няколко разпоредителни сделки с недвижими имот от които се презумира, че е получил доходи, отразени са вписана ипотека и възбрана върху дворно място, вилна сграда и пристройка в [населено място], С. – Д., вписани са две съдебни решения за делба на два недвижими имота в [населено място], както и са вписани искови молби върху поземлени имоти в [населено място], м. С., за които Б. е заявил свои права. При преценка на притежаваното имущество от молителя, съпоставено с общото благосъстояние в страната, правилно САС е приел, че не са налице основания за освобождаване от задължението за внасянето на държавни такси и разноски. Това се установява и от представения с частната жалба нот.акт №54, том I, рег.№2593, дело №51 от 27.4.2004 г., а представения нот.акт за дарение на недвижим имот е представен частично и и същият не може да бъде взет предвид. Останалите твърдения в частната жалба или не са доказани, или са неотносими към изводите на съда.
Макар да не е декларирал данни относно притежавано недвижимо имущество, съдът е установил, че ищецът е притежавал и притежава такова. Тези данни са съобразени с общата икономическа обстановка в страната. Действително молителят е декларирал, че е нетрудоспособен, както и данни за семейното му положение, които да предполагат затруднено финансово състояние, но съдебната дейност и правораздаването не са безплатни. Освобождаването от задължението за внасяне на държавни такси и разноски е предвидено като изключение от процесуалния закон и следва да се прилага стриктно, с оглед установените законни критерии на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК и само в случай, че са налице предпоставките за това. Данните за притежавани недвижими имот от К. И. Б. обуславят извод за сравнително добро общо материално състояние на лицето, макар и в момента да не може да получава доходи от трудова дейност поради здравословното си състояние или да извлича печалба от търговска дейност, поради твърденията му за запорирани дялове. Източникът на доходи е без значение за преценката на съда, щом от данните за притежаваното имущество, може да се направи извод, че страната има достатъчно средства да заплати държавна такса и разноски за водене на делото, като в случая размерът на таксата е минимален.
Поради това не са налице основания за отмяна на обжалваното определение.
Водим от изложените съображения на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.5.2017 г. по ч.гр.д.№3299/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: