О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 17.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6718/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7134/24.6.2013 г., подадена от ищеца С. Б. Б. от [населено място], приподписана от адв. М., против въззивно решение от №775/22.4.2013 г. по гр.д.№3875/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., VІІ състав, в частта с което е потвърдено решение №2371/05.4.2012 г. по гр.д.№3030/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І-3 състав, с което е отхвърлен предявеният от С. Б. Б. от [населено място] против М. Т. К. от [населено място] иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за сумата 20714,73 лева, за периода от месец януари 2001 г. до 05.9.2006 г.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед разпоредбата на чл.249, ал.2 ЗЗД за ищеца е съществувало правото да поиска връщането на вещта във всеки един момент, като по този начин би отпаднало основанието на ответника от облигационноправен характер да ползва същата, без да заплаща възнаграждение за ползването. Прието е също така, че от възможността по посочената правна норма ищецът се е възползвал едва с предявяването на исковата молба по настоящото дело – 05.9.2006 г., като изявление по чл.249, ал.2 ЗЗД не е отправяно преди тази дата, доколкото по делото е установено, че нотариалната покана с рег.№00649/16.02.2001 г. по описа на нотариус М. В. не е връчена на ответника. Последният извод е обоснован с прието и неоспорено заключение на съдебно-почерковата експертиза, прието от съда. С оглед изложеното въззивната инстанция е стигнала и до извод, че на основание чл.243 ЗЗД, до 05.9.2006 г. ответникът е имал право да ползва процесния имот безвъзмездно, като считано от посочената дата това му право е прекратено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се поставят следните въпроси: 1. Дължи ли се обезщетение на собственика за ползване без основание на собствения му недвижим имот от третото лице, по смисъла на чл.523, ал.1 ГПК, съотв. чл.416, ал.1 ГПК/отм./, от датата на която е заварено в имота и е започнала процедурата по въвод във владение на имота, който не е извършен по причина на третото лице ?; 2. Следва ли да се кредитират и представляват ли протоколите за въвод във владение и съдебните актове от производството по чл.417 ГПК/отм./ доказателствени средства за искане на имота и за уведомяване на третото лице, че следва да напусне имота и да го предаде на собственика, при условие, че третото лице е заварено в имота, присъствало е на въвода и предвид обстоятелството, че въззивният съд го определя като заемател по договор за заем за послужване ?, и 3. В Случай, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, въз основа на което е формирал неправилно вътрешно убеждение по отношение на начина и времето(момента) на поискване на вещта и на основание за ползване от страна на ответника и неправилно е приел за установени обстоятелствата по делото, води ли това до постановяване на неправилно и необосновано решение ?. Като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация М. Т. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Изложението на касационния жалбоподател не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С него не е поставен въпрос, относим към решаващите изводи на въззивната инстанция, Първият и вторият от поставените въпроси са относно факти и обстоятелства, които изобщо не са били обсъждани в мотивите на въззивния съд, нито са формирали изводи. Третият от поставените въпроси представлява излагане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1, във връзка с чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №775/22.4.2013 г. по гр.д.№3875/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., VІІ състав, в частта с което е потвърдено решение №2371/05.4.2012 г. по гр.д.№3030/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І-3 състав, с което е отхвърлен предявеният от С. Б. Б. от [населено място] против М. Т. К. от [населено място] иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за сумата 20714,73 лева, за периода от месец януари 2001 г. до 05.9.2006 г., по подадената от ищеца С. Б. Б. от [населено място], касационна жалба, вх.№7134/24.6.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: