О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 504
София, 02.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1313/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №178/10.3.2014 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне на ОСГТК – решение №4/2013 г. от 18.6.2014 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Образувано е по частна жалба, вх.№955/07.02.2014 г., подадена от адв. Н. И. – процесуален представител на З.к. з. п., т. и у. “Н.”, със седалище и адрес на управление: [населено място] к., област В., против определение №58/04.01.2014 г. по ч.гр.д.№15/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
За да постанови определението си Врачанският окръжен съд, г.о., е приел, че узнаването на заповедта за изпълнение от страна на кооперацията – жалбоподател е станало надлежно, поради което възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли. До този извод въззивната инстанция е стигнала като е приела, че поканата за доброволно изпълнение, адресирана до З. “Н.” – [населено място] к., област В., е връчена при условията на чл.50, ал.3 ГПК, на съпругата на председателя на кооперацията. От друга страна в мотивите на обжалваното определение е посочено, че частният жалбоподател в настоящото производство е узнал за издадената против него заповед за изпълнение на 28.10.2013 г., след извършена от него проверка в канцеларията на ЧСИ Г. Б., че от разплащателната му сметка е инкасирана сумата 4755,74 лева.
Въз основа на изложеното е оставена без разглеждане частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК.
Срещу определението на Врачанския окръжен съд е подадена частна жалба от адв.. Н. И. – процесуален представител на З. “Н.” – [населено място] к., област В., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Сочи се на неправилно приложение на чл.50, ал.3 ГПК и се навеждат доводи във връзка с жалбата по чл.419, ал.1 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Претендират се разноски
Ответникът по частната жалба Г. А. Г., е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, посредством процесуалния си представител – адв. Х. П.. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговора на ответника по частната жалба намира, че същата е процесуално недопустима.
Определението на Врачанския окръжен съд, с което той се е произнесъл по основателността на възражението на длъжника в заповедното производство с правно основание чл.423, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. Образуваното пред въззивния съд производството е извънинстанционно, предназначено да гарантира спазването на правото на участие на длъжника в заповедното производство. При наличието на изрично изброените предпоставки на чл.423, ал.1 ГПК, свързани с лишаването на длъжника от възможността да оспори вземането, съдът отменя издадената заповед за изпълнение.
Определението на въззивния съд, постановено на основание чл.423, ал.1 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Безспорно, то не е изрично посочено от законодателя като обжалваемо, но и не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Приетото като основателно възражение по чл.423 ГПК в хипотезата на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК ,играе ролята на възражение по чл.414 ГПК. Изпълнението на издадената заповед за изпълнение се спира и заповедното производство се връща на първоинстанционния съд за изпълнение процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.
Независимо, че съдът в това производство е наречен от законодателя като „въззивен”, той не действа с правомощията на същинска въззивна инстанция. От очертаните в чл.423, ал.3 ГПК негови правомощия е видно, че съдът не се произнася по изпълняемото право, а относно предпоставките за допустимостта за издаване на изпълнителния лист-чл.411,ал.2,т.3 и т.4 ГПК. С определението, с което съдът се произнася по съществото на възраженията на длъжника по чл.423, ал.1 ГПК, не се разрешава по същество друго/ в случая заповедното/ производство, поради което това определение не попада и в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С оглед изхода от спора частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1313/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх.№955/07.02.2014 г., подадена от адв. Н. И. – процесуален представител на З. к. з. п., т. и у. “Н.”, със седалище и адрес на управление: [населено място] к., област В., против определение №58/04.01.2014 г. по ч.гр.д.№15/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА З. к. з. п., т. и у. “Н.”, със седалище и адрес на управление: [населено място] к., област В., да заплати на Г. А. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Б, ап.15, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: