О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 10.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2610/2018 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.274, ал.3, предложение първо ГПК.
С определение №240/10.7.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Предмет на обжалване с частна касационна жалба, вх.№9151/22.01.2018 г., подадена от адв. К. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. В. Г. от [населено място] е въззивно определение №177/04.01.2018 г. по ч.гр.д.№16846/2017 г. по описа на Софийския градски съд, т.о., с което е потвърдено протоколно определение от 09.10.2017 г. по гр.д.№52349/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 35 състав, с което е оставена без уважение молбата ответника по исковата молба П. Г. за възстановяване срока на отговор по чл.131 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че „Съгласно установената практика, доколкото с възстановяването на срока се преодолява установената от закона преклузия, за особени непредвидени обстоятелства се считат такива събития, които са възникнали внезапно и неочаквано и които не биха могли нито да бъдат предвидени предварително, нито преодолени по волята на страната. Тези обстоятелства следва обективно да са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процесна(напр. природни бедствия и др.).
В конкретния случай, ответникът не твърди, нито доказва такива обстоятелства. Твърденията във връзка с водени между страните и други дела са неотносими, както и за изпращани нотариални покани. Ако исковата молба не е връчена редовно на ответника, това би означавало, че срокът по чл.131 ГПК не е започнал да тече и тези възражения са свързани с друг процесуален ред за защита–посредством инстанционния контрол). Приложимостта на чл.64 ГПК изисква редовно уведомяване на страната и пропуснат срок за извършване на конкретно процесуално действие, поради независещи от страната причини. Срок, който не е започнал да тече, не е пропуснат и съответно не може да бъде възстановен. В този смисъл, нередовното уведомяване не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на законовата разпоредба.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3, ГПК, като не се поставят следните въпроси: 1.Нарушено ли е правото на справедлив процес, ако една от страните умишлено адресира исковата молба до адрес, за който знае, че ответникът няма да бъде намерен на него, при положение, че добре знае реалният му адрес ? и 2. Злоупотреба с право ли е, ако същата по този начин се стреми да получи съдебно решение, без участие на ответника само от служебен адвокат, който не познава казуса ?
Освен това като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи и разпоредбата на чл.280, ал.3, предл. последно ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба И. В. И. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК действително съдържа релевантни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК спрямо обжалваното определение, като първият от поставените въпроси, съдържа в себе си втория, и по естеството си се свежда до тълкуване на правната норма на чл.38 ГПК. Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване обаче на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като законовата разпоредба на чл.38 ГПК и трайно установената съдебна практика по него установява, че призоваването на адресата се извършва на адреса посочен в исковата молба, а когато същият не бъде намерен на него, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв на постоянния.
В конкретния случай посочения в исковата молба адрес на ответника съвпада изцяло в настоящия му и постоянния му адрес, видно от служебно приложената по делото справка по Наредба №14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население“, на Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството(ДВ, брой 94 от 2009 г.). Само твърдението на ответника за знание у ищеца на адреса, на който пребивава, не е достатъчно, още повече, че този адрес не се сочи никъде в молбите му и становищата му.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, предложени последно ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№2610/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №177/04.01.2018 г. по ч.гр.д.№16846/2017 г. по описа на Софийския градски съд, т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: