О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2994/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2307/04.4.2016, подадена от адв. М. Д. – процесуален представител на С. А. Г. от [населено място], срещу въззивно определение № 190/14.3.2016 год. по ч.гр.д. № 147/2016 год. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., поправено с определение №387/15.6.2016 г. с което е потвърдено определение №172/18.01.2016 г. по гр.д.№377/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, , 24 състав, с което е оставена без уважение молба, вх.№35936/02.12.2015 г. за изменение на решение №1853/10.11.2015 г. по гр.д.№377/2015 г. на Варненския окръжен съд, за изменение в частта за разноските.
Въззивната инстанция е приела, че за да бъде освободен ответникът от разноски по делото, следва да на налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, които в конкретния случай не са налице. Прието е, че ответницата не само оспорва правата на ищеца по отношение на ? ид.ч. от спорното право, но и с поредица от сделки е създала привидност за несъществуването на неоспореното от нея право, поради което не може да се приеме, че не станала причина за завеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател излага, че „Настоящият спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото е важно да се отговори на въпроса:“ При предявен положителен установителен иск от единия ползвател на недвижим имот, срещу другия ползвател на недвижим имот за съществуване на правото на ползване, следва ли ответникът да бъде осъден да заплаща разноски по делото при условие, че двете страни притежават еднакви/равни права на ползване върху имота ?“.
Ответникът по частната касационна жалба Г. Д. Г. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Д. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К.съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
К. жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай въпросът е зададен бланкетно и не е обоснован с изводите на въззивната инстанция.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 190/14.3.2016 год. по ч.гр.д. № 147/2016 год. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., поправено с определение №387/15.6.2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: