О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 22.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5675/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№27630/14.9.2015 г., подадена от адвокати П. П. и Д. Г. – процесуални представители на ищците И. Д. И. и П. Д. Т., и двамата от [населено място], против въззивно решение №669/14.8.2015 г. по търг.д.789/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
С обжалваното решение е потвърдено решение №836/19.02.2015 г. по гр.д.№16810/2013 г. по описа на Варненския районен съд, X. състав, както и определение №3534/13.3.2015 г. по същото дело, с която е оставено без уважение молбата за изменение на първоинстанционното решение разноски.
Въззивната инстанция е приела, че след анализ на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключението на вещото лице, преценени заедно и поотделно, че към датата, на която е съставен акт-образец 14 за приемане на конструкцията на сградата, в която се намира процесният апартамент №14, сградата е била завършена в степен „груб строеж“ по смисъла на §5, т.46 от ЗР на ЗУТ, т.е. изпълнени са ограждащите стени и покривът. Прието е също така, че покривът на сградата е изпълнен в отклонение на одобрените проекти, като е счетено, че въпросът дали това отклонение е съществено по смисъла на ЗУТ е предмет на установяване в друго, административно производство. Прието е още ,че изпълненият на място плосък покрив, вместо скатен, не променя обстоятелството, че сградата е с изграден покрив, поради което тя е завършена до степен „груб строеж“. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че по делото се установява, че е е съставен констативен протокол от 06.11.2008 г. съобразно разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗУТ и е издадено удостоверение от 07.11.2008 г., че сградата е завършена в груб строеж Въз основа на това съдът е стигнал до краен извод, че извършената на 19.11.2008 г. разпоредителна сделка е със самостоятелен обект на правото на собственост – апартамент №14, и е валидна, като тя няма невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
Въз основа на визираните мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са спазени разпоредбите на чл.181 ЗУТ и §5, т.46 ДР на ЗУТ, в съответствие със практиката на ВКС по чл.290 ГПК 0 решение №840/15.7.2011 г. по гр.д.№4752/2008 г. на ВКС, г.о., решение №46/12.02.2010 г. по гр.д.№ №725/2009 г. на ВКС, и решение №37/16.7.2015 г. по гр.д.№6148/2014 г. на ВКС, II г.о. Съгласно цитираната задължителна практика, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построена сграда или самостоятелен обект в ней, след завършването на цялата сграда в груб строеж, включително и с покрив, а за понятието „груб строеж“ е дадено легално определение в закона, именно, че това представлява сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на довършителни работи. Освен това съдът е приел, че покривът на сградата е изпълнен в отклонение от одобрените проекти, като вместо скатен е изпълнен плосък, хоризонтален с хидроизолация.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да основе решението си върху приетите обстоятелства от друг състав на същия съд по висящ сходен спор ? 2. Кога по смисъла на чл.181, ал.1 ЗУТ и § 5, т.46 ДР на ЗУТ е налице изграден покрив – от момента на изливане на ЖБ плоча или от момента на поставяне на покрива, предвиден по одобрения инвестиционен проект, по който е учредена суперфицията ? 3. С изграждането на проектираната сграда ли се смята упражнено учреденото с нот.акт №184, т.7, рег.№13412, дело №1366/2008 г. на ответното дружество право на строеж и тогава ли това право се трансформира в право на собственост или с изграждането на каквато и да е сграда – различна от проектираната ? 4.За преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти ? 5. Длъжен ли е съдът да се произнесе по наведеното възражение в рамките на фактическите твърдения на страните, съответно налице ли е нарушение на диспозитивното начало, когато съдът основава решението на факти, за които липсва твърдение на страната ? 6.Официален свидетелстващ документ ли е Констативният протокол, съставен на основание чл.181, ал.2 ЗУТ ? 7.Кога една сграда е изградена до степен „груб строеж“ по смисъла на чл.181, ал.1 ЗУТ и §5, т.46 ДР на ЗУТ ? 8. Може ли съдът да приеме, че покривът на една сграда е изграден, ако е установено, че има открити жилищни части, както и по приложението на §5,т.46 ДР на ЗУТ ? 9.Как следва да бъде преценен от съда факт, който е установен между страните по делото в друго производство, в което те вече не участват, с оглед единството на спорния предмет спрямо ответниците, придаващо им качество необходими другари с оглед с оглед наличието на общ факт по отношение на осъществяването на който, решението на съда следва да бъде еднакво и спрямо двамата?
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба К. А. А., посредством процесуалните си представители – адвокати Й. Й. и В. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – В., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация К. А. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси. В мотивите си въззивният съд се обосновал на подробен анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Прието е за установено, че към датата 23.10.2008 г., когато е съставен акт образец 14, за приемане на конструкцията на сградата, в която се намира и процесния апартамент №14, същата е била завършена в груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ, като са били изпълнени ограждащите стени и покривът, както и че последният е изпълнен в отклонение от одобрените проекти. Досежно обстоятелството дали отклонението е съществено по смисъла на закона е предмет на установяване в отделно, административно производство. Съдът е стигнал и до извод, че изпълненият покрив е плосък, вместо скатен, но това не променя обстоятелството, че сградата има изграден покрив, и налице изпълнена като груб строеж. Въз основа на това и изложеното по-горе в настоящия съдебен акт, въззивната инстанция е стигнала до решаващия извод, че извършената на 21.11.2008 г. разпоредителна сделка е за самостоятелен обект на правото на собственост – апартамент №14, и същата е валидна, поради което не е налице хипотезата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД. Въз основа на тези мотиви даден отговор на въпроса за приложението на чл.181 ЗУТ и §5, т.46 от ДР на ЗУТ, съобразно практиката на ВКС. Съгласно тази практика опредметена в решение №840/15.7.2011 г. по гр.д.№ 4752/2008 г. на ВКС, IV г.о., и приетото по-късно ТР №1/2011 г. от 04.5.2012 г. по тълк.д.№1/2011 г. на ВКС ОСГК, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построена сграда или самостоятелен обект в нея, след завършването на цялата сграда в груб строеж, включително и покрив, като за понятието „груб строеж“ е налице легално определение в ЗУТ. По този начин е посочените съдебни актове е даден отговор на поставените от касационните жалбоподатели въпроси №№2, 3, 6, 7 и 8.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и по поставените процесуално правни въпроси №№1,4,5 и 9. Приемайки, че сградата и конкретно процесния апартамент, за изградени в груб строеж към момента на сключване на процесния договор, окръжният съд задълбочено е обсъдил твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните по спора. Взети са предвид относимите доказателства – писмени, свидетелски показания и заключението на съдебната експертиза, като са изложени изводи досежно правнорелевантните факти. Относно въпросите, по които е поискано допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не е налице обосноваване по приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната точка „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в посочената точка на тълкувателното решение.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответницата по касация К. А. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 3000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №669/14.8.2015 г. по търг.д.789/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, търговско отделение, по касационна жалба, вх.№27630/14.9.2015 г., подадена от адвокати П. П. и Д. Г. – процесуални представители на ищците И. Д. И. и П. Д. Т., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН – [ЕГН], и П. Д. Т., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица],14а, да заплатят на К. А. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Б/В, ет.2, ап.29, деловодни разноски в размер на 3000/три хиляди/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: