О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
София, 11.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4563/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1610/29.5.2014 г., подадена от адв. Н. С. – процесуален представител на ищеца С. М. И. от [населено място], [община], област С., против въззивно решение №72/16.4.2014 г. по гр.д.№35/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №229/20.12.2013 г. по гр.д.№518/2013 г. по описа на Дуловския районен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от С. И. И. от [населено място], [община], област С., против [община], област С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е извършено законосъобразно на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като с въвеждане на нови изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, работникът не отговаря та тях. Прието е също така, че преценката за това какви изисквания работодателят да въведе за длъжностите, включително и тази на ищеца, не подлежи на съдебен контрол, като няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. За този свой извод съдът се е позовал на решение №148/05.6.2013 г. на ВКС, ІV г.о. Относно наведеното във въззивната жалба оплакване, което е въведено и като довод в исковата молба, за злоупотреба с право от страна на работодателя, въззивната инстанция е приела, че такава не се установява. Изложени са и изводи, че работникът не отговаря на изисквания за образование и квалификация дори по предходното щатно разписание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. “При оспорване на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за обективната необходимост от промяна на изискванията за образование за заеманата длъжност, въведени от работодателя ?”, и
2. “При наведени от уволнения работник твърдения за злоупотреба с право при извършеното уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, длъжен ли е съдът да укаже доказателствената тежест на страните за установяване на този факт и да обсъди в решението си изложените твърдения за злоупотреба с право при извършеното уволнение ?”.
Твърди се наличието на противоречива практика на ВКС по тези въпроси, спрямо обжалваното решение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.-280, ал.1, т.1 КТ.
Ответникът по касация [община], област С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По първия от поставените въпроси не е налице противоречие между обжалваното решение и представената съдебна практика на ВКС. Нещо повече, изводите на въззивната инстанция по този въпрос са изцяло в съответствие с трайното установената практика, опредметена, в представеното решение №345/06.3.2014 г. по гр.д.№3868/2013 г. на ІV г.о., което се позовава на друга практика по чл.290 ГПК по предходни дела.
По втория въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като до касационното производство, ищецът не е навеждал довод, нито е правил оплакване в посочения смисъл. Нещо повече, в първото по делото заседание пред районния съд процесуалният представител на ищеца не е възразил срещу доклада на съда, нито е направил оплакване във въззивната жалба по този въпрос. Поради това по въпроса не е налице и произнасяне на въззивния съд в решението му. Въпросът е поставен несвоевременно едва в изложението към касационната жалба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №72/16.4.2014 г. по гр.д.№35/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№1610/29.5.2014 г., подадена от адв. Н. С. – процесуален представител на ищеца С. М. И. от [населено място], [община], област С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: