О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 10.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №61338/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2951/26.02.2016 г., подадена от адвокат З. Г. – Л. – процесуален представител на ответниците по исковата молба [фирма] – [населено място], и З. Х. Д. – В. от [населено място], против въззивно решение №103/13.01.2016 г. по т.д.№1888/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 5 състав, с което е потвърдено решение №37/06.01.2015 г. по гр.д.№6024/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., I-20 състав, с което е уважен предявеният от [фирма] – [населено място], против М. – МС“ Е. – [населено място], и З. Х. Д. – В. от [населено място] иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.538, ал.1 ТЗ, чл.485, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване на установено, че съществува вземане на Ф. Л.“ ЕАД – [населено място], против М. – МС“ Е. – [населено място], и З. Х. Д. – В. от [населено място], в размер на 17649,69 евро, по запис на заповед, издаден от М. – МС“ Е. – [населено място], на 30.05.2011 г. за сумата 18924,05 евро и авалиран от З. Х. Д. – В., ведно със законната лихва върху сумата 17649,69 евро за периода от 12.11.2012 г. по изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №53472/2012 г. на СРС, 36 състав.
Въззивният съд е приел, че е налице оспорване на иска само по размер. Прието е също така, че записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити за валидност, налице е договор за финансов лизинг и споразумение към него от 30.5.2011 г. Прието е и, че отговорът на ответниците по исковата молба е подаден след изтичането на законния двуседмичен срок, с който оспорена валидността на допълнителното споразумение и със него е направено възражение за финансова непоносимост по чл.307 ТЗ. Съдът е стигнал до извод, че поради просрочие на отговора, възраженията се явяват преклудирани. В допълнение въззивната инстанция е посочила, че правото по чл.307 ТЗ се упражнява само с конститутивен иск с оглед последващи изменения на икономическите условия – основание за изменение или прекратяване на действителен договор, а чл.294, ал.2 ТЗ допуска уговаряне на лихва върху лихва между търговци. Констатирана е липса на доказателства за погасяване на задължението по каузалната сделка до размер на 17649 евро, поради което предявеният на основание менителничния ефект установителен иск следва да бъде уважен в съответствие с констатациите на ССЕ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице касационни основания, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1.Въпросът относно възможността за упражняване и позоваване на стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ с възражение по висящ исков процес ?; 2. В случай на абсолютна търговска сделка, когато договарянето за лихва върху лихва засяга интересите на трето за търговците лице, нямащо качеството на търговец, следва ли интересите на третото за търговците физическо лице, нямащо качеството на търговец, следва ли това обстоятелство да се вземе под внимание от съда и може ли това да е основание за обявяване на тази договорка за недействителна ?, и 3. При сключени между търговци споразумения, с които е уговорена лихва върху лихва(анатоцизъм) и вземанията, по които са обезпечени със запис на заповед, обвързано ли е физическото лице – авалист на вземането по записа на заповед от горното споразумение, което допуска начисляването на лихва върху вече начислена лихва ?
Представя се съдебна практика на Пловдивския апелативен съди на Кюстендилския районен съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Решаващият извод на апелативния съд за неоснователност на въззивната жалба е че поради просрочие на отговора на исковата молба възраженията на ответниците по нея се явяват преклудирани. Всички останали изводи са допълнителни и биха могли да се приемат за решаващи само в случай, че не е налице посоченият решаващ извод.
Освен това поставените въпроси не се посочва към кои изводи на съда са относими, а и в самата касационна жалба оплакванията са изложени бланкетно и липсва релация между тях, поставените въпроси и изводите на апелативния съд.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №103/13.01.2016 г. по т.д.№1888/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 5 състав, по касационна жалба, вх.№2951/26.02.2016 г., подадена от адвокат З. Г. – Л. – процесуален представител на ответниците по исковата молба [фирма] – [населено място], и З. Х. Д. – В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: