О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 12.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№1904/2016 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1178/11.02.2016 г., подадена от адвокат А. П. – процесуален представител на ищцата Д. Д. Р. от [населено място], против въззивно решение №242/21.12.2015 г. по гр.д.№569/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о. 1II-ти граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №904/22.5.2015 г. по гр.д.№2060/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., X. – ри граждански състав, с което са отхвърлени предявените от Д. Д. Р. от [населено място] против А. С. А. от [населено място], иск с правно основание чл.441 ГПК за сумата 80000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника, в качеството му на ЧСИ, предприети в производство по воденото от него изп.д.№163/2008 г. и присъединеното към него изп.д.№33/2008 г., изразили се в неправомерно задържане на на посочената сума, платена от купувача на публична продан и недаване на отчет за нея на ищцата, имаща качеството на ипотекарен длъжник, както и иск за присъждане на сумата 24617,33 лева – обезщетение за забавено плащане на търсената главница от 80000 лева, за времето от 01.7.2011 г. до 01.7.2014 г., и деловодни разноски.
Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките по чл.441 от ГПК за ангажиране на отговорността на ответника за вредите, причинени в резултат на процесуално незаконосъобразното изпълнение по изп. д. №163/2008г. са налице.
По възражението за давност е прието, че съгласно чл.110 от ЗЗД с петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай вземането на ищцата да получи остатъкът от достигнатата цена от продажбата на ипотекирания от нея имот, в какъвто размер е и имотната вреда, която търпи, е възникнало от момента на началото на незаконосъобразното бездействие – влизане в сила на постановлението за възлагане и уведомяването от взискателя за извършеното извънсъдебно погашение. От този момент той дължи плащане, а за нея възниква правото да го претендира. За вземания от непозволено увреждане давността тече от установяване на дееца /чл.114 ал.3 от ЗЗД/. Според изложените в исковата молба твърдения, няма съмнение, че ищцата е наясно, че именно ответника дължи връщане на остатъка от продажната цена и не изпълнява задълженията си. Давността е започнала да тече от 16.07.2008г. – след влизане в сила на постановлението за възлагане и получаване на уведомлението от взискателя за извънсъдебното погашение на дълга. Дали и кога изпълнителното производство ще бъде прекратено няма нищо общо с правото на ищцата да претендира връщане на неразпределения остатък от продажната цена на имота. В случая, доколкото се касае за присъединени дела и непогасени задължения на дружеството – длъжник и към първоначалния взискател, и към Държавата и НАП, съдебния изпълнител не е имал основание да прекрати изпълнителното производство. Настъпването на основание за прекратяването му не се свързва изобщо с възникване на правото на ищцата да претендира обезщетение за вредите от незаконосъобразното бездействие в изпълнението по отношение на нея.
Пловдивският апелативен съд не е споделил твърдението на въззивничката, че в отношенията между страните давност не тече. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.115 б. „г“ от ЗЗД. Тази норма има предвид случаи, при които имуществото на едно лице по закон или по разпореждане на съда се намира под управлението на друго лице. При тази хипотеза, докато трае управлението, давност на тече за вземания на това лице срещу управителя на имуществото. Съдебният изпълнител няма качеството на управител на имуществото на ищцата, нито по закон, нито по разпореждане на съда. Всички хипотези на чл.115 от ЗЗД, включително и тази по б. „г“, на която се позовава ищцата, касаят такива обстоятелства, при които съществуват пречки от морално естество, които да попречат на едно лице да упражни правата си по отношение на друго, поради някакви връзки на зависимост. В никакъв случай отношенията между ипотекарния длъжник и длъжностното лице, осъществяващо функции на съдебен изпълнител не предполагат подобни задръжки и зависимости. Лишаването от правоспособност на ответника за определен срок също не води до спиране или прекъсване на давността. Не може да се приеме и, че едва от този момент за ищцата възниква правото да претендира обезщетение за вредите от незаконосъобразното бездействие в изпълнението.
Поради това съдът е стигнал до извод, че претенцията на ищцата за осъждане на ответника за заплащане на сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея вреди от незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на ЧСИ, предприети в производството по воденото пред него изп. дело 163/2008г. и присъединеното към първото изпълнително дело №33/2008 г., изразили се в неправомерно задържане на посочената сума, платена от купувача на публична продан и недаване отчет за нея на ищцата, имаща качеството на ипотекарен длъжник, обезпечил със свой имот дълг на [фирма] към Б. [фирма], след продажбата на този имот, независимо че дългът на длъжника е бил междувременно погасен, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Поради неоснователността на главния иск, като неоснователна е отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на сумата 24617.33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на търсената главница от 80000 лева за периода 01.07.2011г. – 01.07.2014г. /датата на подаване на исковата молба/.
Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо като погасено по давност следва да се счита и вземането за лихва.
Относно разноските апелативният съд е приел, че делото е с фактическа и правна сложност, съединени са множество искове, а минималното възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед размерите на предявените искове възлиза на 7666.22 лева. Поради това е направен извод, че платеното възнаграждение от 7600 лева не се явява прекомерно и е съобразено със сложността на делото.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните материалноправни въпроси: 1.От кога започва да тече погасителна давност за вземането за обезщетение на вреди, които са резултат от бездействие на ЧСИ, съответно от предявяване на иска за това обезщетение ? 2. Тече ли давност в отношенията между ЧСИ и лице, притежаващо средства по специалната сметка на длъжниците по чл.24 ЗЧСИ, в частност ипотекарния длъжник, с оглед предвидената в чл.115, ал.1, б.“г“ ЗЗД ?
Във връзка с разноските се поставя процесуалноправният въпрос „Как се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение при предявени при условията на евентуалност искове – съобразно търсеното благо или съобразно броя на предявените искове?“. Този въпрос се поставя при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се цитират две определения на Б. и на Варненския апелативни съдилища.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират се разноски.
Ответникът по касация А. С. А. не заявява становище в настоящото производство.
Третото лице – помагач – [фирма] – С., също не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно: „От кога започва да тече погасителна давност за вземането за обезщетение на вреди, които са резултат от бездействие на ЧСИ, съответно от предявяване на иска за това обезщетение ?“, тъй като изложението по него не отговаря на разясненията, дадени с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГК. Не е посочено кои са правните норми, които са неясни и се нуждаят от тълкуване, както и в какво се изразява неяснотата, непълнотата или противоречието, както и в какъв смисъл да се тълкува определена правна норма. Освен изложеното по този въпрос следва да се посочи, че законът е приложен точно с оглед разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД и доколкото липсва специална правна норма посочената разпоредба е приложима и в настоящия случай, тъй като деецът е известен още към момента на извършване на публичната продан, респективно към момента на превеждане на сумата от проданта по негова сметка.
По втория от поставените въпроси, а именно: „Тече ли давност в отношенията между ЧСИ и лице, притежаващо средства по специалната сметка на длъжниците по чл.24 ЗЧСИ, в частност ипотекарния длъжник, с оглед предвидената в чл.115, ал.1, б.“г“ ЗЗД ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. И по този въпрос законът е приложен точно като е прието, че съдебният изпълнител няма качеството на управител на имуществото на ищцата, нито по закон, нито по разпореждане на съда, а от друга страна отговор на въпроса, по начина, по който е зададен, въззивната инстанция не е дала.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по последния от поставените въпроси. Зададеният от касационната жалбоподателка въпрос е неотносим към спора, тъй като при обсъждането на разноските съдът е изложил изводи относно фактическата и правна сложност на спора, а не за търсеното благо и за броя на предявените искове.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по касационна жалба, вх.№1178/11.02.2016 г., подадена от адвокат А. П. – процесуален представител на ищцата Д. Д. Р. от [населено място], против въззивно решение №242/21.12.2015 г. по гр.д.№569/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о. III-ти граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: