О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1342
София, 28.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 5057/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. “П. и.” – С., против въззивно решение № 2370/07.04.2014 г. по гр.д.№ 16602/2013 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІ-56-310/06.06.2013 г. по гр.д.№ 248/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от И. Г. Ц. против А. “П. и.” – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба се релевират бланкетно доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по материалноправните въпроси – 1. при определяне броя на дисциплинарните нарушения при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на основание системни нарушения на трудовата дисциплина, следва ли съдът да съобразява преклузивния срок за налагане на наказание,съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, като се има предвид, че при определяне на системността при нарушенията на трудовата дисциплина няма изискване в закона да е налице наложено наказание за всяко едно от дисциплинарните нарушения, образуващи системността; 2. когато съдът прецени, че дисциплинарното нарушение не е индивидуализирано по време и място, какви са произтичащите от това правни последици – липса на дисциплинарно нарушение и съответно липса на системност, или наличие на дисциплинарно нарушение, което не е в достатъчна степен мотивирано.
Ответника по касация И. Г. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. Вл.Я., е депозирал отговор по чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела по несъмнен начин, че ищцата е извършила две нарушения на трудовата дисциплина, а именно неизпълнение на Служебно нареждане на директора на Дирекция “БФРП” с рег.№ 93-01-3777/03.10.2011 г., изразяващо се в отказ да се съставят в срок до 05.10.2011 г. документи за разплащане на дължимите възнаграждения за м.09.2011 г., и отказ от изпълнение на нареждане на работодателя да изготви фишовете за преведените суми за допълнителни трудови възнаграждения по ПМК № 67/14.04.2010 г. на служителите от дирекция “ИПОПТКФ” за периода от м.02.2011 г. до м.06.2011 г., обективирани в доклад № 93-01-3436/16.09.2011 г.. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че ищцата е извършила само две нарушения на трудовата дисциплина и не е налице хипотезата на чл.190,ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.7 ОПВТРП за системност, на което основание трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че по доклад № 93-01-225/02.08.2011 г. не е налице индивидуализиране на нарушението, като не е уточнено кога то е извършено, което препятства съдебния контрол за законосъобразност и по-конкретно изследване на сроковете по чл.194 КТ, а от друга страна работодателят не е установил чрез пълно и главно доказване, че служителката е разкривала информация, свързана с трудовата й функция на трети лица, кога е станало това и каква информация е разгласявана. В случая изводът е обоснован с разпоредбата на чл.46 от правилника за структурата, дейността и организацията на работа на А. “Пътна инфраструктура”, като е изложил и изводи за нарушение от страна на работодателя на чл.194 КТ.По същите съображения СГС е стигнал до извод, че не са установени и обективираните в Доклад № 93-01-3960/10.10.2011 г. нарушения – грубо отношение на служителката към външни лица, неправомерно задържане изплащането на допълнителни възнаграждения на служителите по ПМС №67/14.04.2010 г., забавяне с месеци издаването на удостоверения образец УП-2, устни и писмени оплаквания от служителите, поради несвоевременно издадени от ищцата служебни бележки за доходи, неспазване принципа на субординация в административната структура. И по отношение на тези нарушения е прието, че не са индивидуализирани от работодателя, като не е посочен моментът на тяхното извършване с оглед преценката за спазване разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, както и че работодателят не е ангажирал доказателства, които да ги установят по несъмнен начин. Относно доклад № 93-01-3409/15.09.2011 г. крайните изводи на въззивния съд са, че същите не са индивидуализирани, нито е посочен моментът на извършването им.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че по първия правен въпрос, а именно : при определяне броя на дисциплинарните нарушения при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на основание системни нарушения на трудовата дисциплина, следва ли съдът да съобразява преклузивния срок за налагане на наказание съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, като се има предвид, че при определяне на системността при нарушенията на трудовата дисциплина няма изискване в закона да е налице наложено наказание за всяко едно от дисциплинарните нарушения, образуващи системността , съдебната практика изцяло е съобразена с изискванията на закона. Очевидно при липсата на специално изискване/норма/ относно срокът за налагане на дисциплинарно наказание следва да се спазва правилото на чл.194, ал.1 КТ.Вторият от поставените въпроси, а именно : когато съдът прецени, че дисциплинарното нарушение не е индивидуализирано по време и място, какви са произтичащите от това правни последици – липса на дисциплинарно нарушение и съответно липса на системност, или налице на дисциплинарно нарушение, което не е в достатъчна степен мотивирано , е въпрос по спазване изискването на чл.195, ал.1 КТ, за която норма съдът следи служебно и при нейното нарушаване от страна на работодателя, уволнението се счита за незаконно. Освен това изводът на съда, свързан с този въпрос не е решаващ относно изхода от спора. Изводите на съда относно неспазване от страна на работодателя на изискванията на визираната норма, са формирали краен извод за незаконосъобразност, във връзка с невъзможност да се установи спазване на нормата на чл.194, ал.1 КТ. Освен това по поставените въпроси практиката е многообразна и непротиворечива и не се налага нейното осъвременяване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2370/07.04.2014 г.,постановено по гр.д.№ 16602/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: