О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 10.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №578/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ и чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№19254/05.11.2018 г., подадена от „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ООД – София и от „ДиМ ДОБРЕВ КОНСУЛТИНГ ХАУЗ“ ЕООД – София против определение №3174/16.10.2018 г. по ч.гр.д.№3845/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., седми състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждането в частта, с която е върната искова молба на М. Д. срещу „Кооперация Сета 92“ за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г., и с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждането в частта, с която върната исковата молба на „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на на предварителен договор от 30.11.1998 г.
За да постанови определението си Софийският апелативен съд е приел, че „Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх.№ 67 от 04.01.2018 г. и по искова молба вх.№ 11 от 02.01.2018 г., с първата от които са предявени искове за обявяване на два предварителни договора за окончателни, с втората се предявени осъдителни искове.
С обжалваното разпореждане е върната исковата молба, с която са предявени конститутивни искове, поради неотстраняване на нередовности, за което на ищците са дадени указания с разпореждане от 21.03.2018 г.
С върнатата искова молба са предявени: 1. Пасивно субективно съединени искове, предявени от М. Д. и „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД срещу „Кооперация Сета 92“, София, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г.; 2. Иск от „ДиМ Добрев Консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 05.01.2002 г.
Правилно е констатирана от първоинстанционния съд нередовност на исковата молба по иска на „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г., за отстраняването на която са дадени изрични указания с разпореждане от 21.03.2018 г. Не са изложени обстоятелства, на които се основава искът, предявен от това юридическо лице. С разпореждането от 21.03.2018 г. съдът е дал указания до „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД да обоснове интерес от предявения иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г. Нередовността не е отстранена, не са посочени обстоятелства, на които този ищец основава иска си, поради което правилно исковата молба е върната в тази част.
Разпореждане № 7774 от 07.06.2018 г. е неправилно в частта, с която исковата молба от 04.01.2018 г. е върната по отношение на иска, предявен от М. Д. срещу „Кооперация Сета 92“ за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г., и по отношение на иска, предявен от „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 05.01.2002 г. Исковата молба е нередовна в посочените части, но за отстраняване на нередовностите съдът не е давал указания.
Разпореждането се обжалва от „Нед ойл къмпани“ ООД и „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД, които нямат правен интерес да го обжалват относно иска, предявен от М. Д. срещу „Кооперация Сета 92“ за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която исковата молба от 04.01.2018 г. е върната по отношение на иска, предявен от „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 05.01.2002 г., и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
В частта, с която разпореждането се обжалва относно иска на М. Д. срещу „Кооперация Сета 92“ за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г., частната жалба следва да се остави без разглеждане, а в частта с която се обжалва връщането на исковата молба по иска на „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г. жалбата следва да се остави без уважение.“
Частните жалбоподатели „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ООД и „ДиМ ДОБРЕВ КОНСУЛТИНГ ХАУЗ“ ЕООД излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Софийския градски съд.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено разпореждане от 07.6.2018 г. по т.д.№167/2018 г. на СГС, в частта, с която е върната исковата молба, вх.№67/04.01.2018 г. по отношение иска, предявен от „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 05.01.2002 г. е правилно, тъй като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството и не е налице преграждане по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
В частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждането, с която е върната исковата молба на М. Д. срещу „Кооперация Сета 92“ за обявяване на окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г. определението също е правилно, тъй като жалбата не изхожда от лицето М. Д., в качеството му на физическо лице, а от дружествата „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД и „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ООД, които нямат правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт в тази част.
В частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането в частта, с която е върната исковата молба на „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г., частната жалба по естеството си представлява касационна частна жалба. В представената към частната жалба молба, вх.№21440/03.12.2018 г., по естеството си изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обаче не се съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.3 т.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай липсва формулирането на въпрос по смисъла на визираната законова разпоредба и съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това в тази част въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3174/16.10.2018 г. по ч.гр.д.№3845/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., седми състав, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането в частта, с която е върната исковата молба на „ДиМ Добрев консултинг хауз“ ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.11.1998 г.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение №3174/16.10.2018 г. по ч.гр.д.№3845/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., седми състав, в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: