О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1441/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14587/10.12.2014 г., подадена от адв. П. Т. – процесуален представител на ищцата Ф. А. К. от [населено място], [община], област С. З., против въззивно решение №343/07.11.2014 г. по гр.д.№1336/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, с което е потвърдено решение №257/15.5.2014 г. по гр.д.№2434/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, г.о., с което са отхвърлени предявените от Ф. А. К. от [населено място], [община], област С. З., при условията на евентуалност искове с правно основание чл.132, ал.1, т.т.1 и 2 СК и чл.131, ал.1 СК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не е налице нито една от хипотезите на визираните правни норми. Съдът е стигнал до извод, че лишаването от родителски права е крайна, законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител, поради което следва да се налага при доказани при несъмнен начин “особено тежки случаи” на посегателство от страна на родител по отношение на детето. Тези изводи са обосновани с установената по делото фактическа обстановка, а именно, че отношенията между родителите са конфликтни, като след раздялата бащата е търсил контакти с малолетното дете в определения режим на свиждане, като в много случаи майката е възпрепятствала свиждането на бащата с детето. За безспорно е прието, че за един период от време – от 2011 г. до м.10.2013 г. бащата не е осъществявал контакти с малолетното дето, но съдът е приел, че това не се дължи на липсата на интерес от бащата към детето, а на поведението на майката, която след промяната на местоживеенето си в друго населено място не е съобщила адреса на детето. Относно поведението на детето, а именно отказът му да се среща с бащата, съдът е приел, че това се дължи не на поведението на бащата, а на комплекс от обстоятелства, които не са резултат от поведението на бащата, поради което по делото не се установява по безспорен начин поведението на бащата да представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето., както и същото да е особено тежък случай. Досежно отчуждеността на детето от бащата съдът е стигнал до извод, че същата се е създала в резултат на обстоятелства, лежащи извън поведението на бащата, а за самия него е прието, че че е проявявал заинтересуваност, въпреки, че обстоятелствата са му попречили да поддържа нормални контакти с детето. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до крайни изводи за липса на елементите от фактическите състави на чл.131 и чл.132 СК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. Дали наличието на близо двегодишно бездействие на родител по отношение правото му на личен контакт с малолетното му дете и продължаващо месеци наред неизпълнение на задължението на същия родител по отношение заплащане на издръжка при доказани негативни отношения между двамата родители, изпълва хипотезата “без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава “издръжка”, уредена в чл.132, ал.1, т.2 СК ?”, 2. В какво следва да се изрази грижата на родителя, който не живее при детето по отношение неговото развитие, възпитание и образование в контекста на предписанията на чл.125 СК ?”, и 3. “Процесуално допустимо ли е изводите по въпроса за наличие или липса на осъществено насилие да се базират на вероятни отговори, дадени в заключението на вещото лице да установи има ли осъществено насилие от страна на ответника над детето през 2011 г. ?”
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация М. Я. М. от [населено място], [община], област С. З., и със съдебен адрес в [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Д. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По първият от поставените в изложението въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводи на въззивната инстанция в посочения от касационната жалбоподателка смисъл не са налице в обжалваното решение.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси, тъй като и по него липсват изводи на съда.
До касационно обжалване въззивното решение не следва да бъде допуснато и по третия от поставените въпроси, тъй като по делото липсват доказателства за осъществено насилие над детето от страна на бащата. Освен това съдът е изложил изводи досежно този наведен от ищцата довод не само въз основа на данните от заключението на вещото лице, но и с оглед становище на ОДЗ при ДСП – К., както и заключението на прокурора по образуваната прокурорска преписка, която е била прекратена поради липса на данни за извършено престъпление.
В оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 250 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №343/07.11.2014 г. по гр.д.№1336/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх.№14587/10.12.2014 г., подадена от адв. П. Т. – процесуален представител на ищцата Ф. А. К. от [населено място], [община], област С. З..
ОСЪЖДА Ф. А. К., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], [община], област С. З., [улица], да заплати на М. Я. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област С. З., деловодни разноски в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: