О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2949/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№37163/28.3.2013 г., подадена от адв. Н. Ц. – процесуален представител на молителката по чл.61 ЗН – М. Н. З. от [населено място], против определение №4118/28.02.2013 г. по ч.гр.д.№14276/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІІІ – В състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила определение от 09.10.2012 г. по гр.д.№19250/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 92 състав с което е оставена без разглеждане молбата от М. Н. З. от [населено място] за възстановяване на срок за приемане по опис на наследство на майка й Р. А. Х., починала на 29.01.2012 г.
Въззивната инстанция е споделила изцяло мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК и се е позовала на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №43/02.6.2011 г. по гр.д.№683/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., като в обжалваното определение решаващият извод на съда е относно пропускането на срока по чл.61, ал.1 ЗН и допустимостта на молбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице процесуалноправен въпрос, който е от значение за правилното решаване на делото, а именно: “Длъжен ли е съдът да се произнесе по съществото на искането за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.64, ал.2 ГПК, като разгледа всички наведени в жалбата основания и да обоснове в определението си налице ли са особени и непредвидени обстоятелства ?”. Във връзка с поставения въпрос частната касационна жалбоподателка твърди, че СГС не се е произнесъл по съществото на искането, а именно: налице ли са особени и непредвидени обстоятелства за възстановяване изтеклия срок по чл.61, ал.1 ЗН ?, и не обсъжда твърдението за наличие на хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК. Във връзка с поставения въпрос се сочи съдебна практика на ВКС – определение №193/13.3.2013 г. по ч.т.д.№44/2013 г., І т.о., и определение №99/29.01.2013 г. по ч.т.д.№ №798/2012 г. на І т.о., и двете на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Изложението на касационната жалбоподателка обаче не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт…”. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е “Длъжен ли е съдът да се произнесе по съществото на искането за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.64, ал.2 ГПК, като разгледа всички наведени в жалбата основания и да обоснове в определението си налице ли са особени непредвидени обстоятелства ?”. Сочи се практика на ВКС – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Релевантния за делото въпрос, с оглед изводите на въззивната инстанция, е “Допустимо ли възстановяване на срок по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК при наличие на пропуснат срок по чл.61, ал.1 ЗН ?”, тъй като както изводите на районния съд, така и тези на въззивната инстанция, са относно допустимостта на молбата за възстановяване на пропуснат срок по чл.61, ал.1 ЗН. Такъв въпрос обаче не е поставен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при сезиране на съда, последният първо изследва допустимостта на искането, а след това – неговата основателност.
Поради въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №4118/28.02.2013 г. по ч.гр.д.№14276/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІІІ – В състав,, по частна касационна жалба, вх.№37163/28.3.2013 г., подадена от адв Н. Ц. – процесуален представителна М. Н. З. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: