О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2345/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№36451/14.3.2018 г., подадена от ищцата М. В. Д. [населено място], област С.-г., против въззивно решение №476/22.01.2018 г. по гр.д.№4349/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №19579/28.11.2016 г. по гр.д.№32258/2015 г. по описа на Софийския районен съд, I г.о., 28 състав, с което са отхвърлени предявените от М. В. Д. от [населено място], област С.-г., против Н. И. С. и В. И. С., представлявани от техния законен представител Г. Н. К. от [населено място], искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл.60, ал.1, чл.5 и чл.61 ЗН, за осъждане на ответниците да заплатят по 11615 лева, получено и невъзстановено обезщетение по решение №4/06.8.2008 г. на Столична община – район „Искър“, като погасени по давност.
Въззивната инстанция е приела по предявения иск по чл.55, ал.1, ЗЗД, за връщане на отпаднало основание че „Ищцата като кредитор на наследството претендира от двете наследнички на починалия длъжник И. С. припадащата се част от паричната сума, която той приживе е получил на основание, което в последствие е отпаднало. Както това е разяснено с т.7 от Постановлението на Пленума № 1/1979 г. на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна давност. При третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. Спорен по делото е въпросът, към кой момент е отпаднало основанието и съответно – от кой момент започва да тече погасителната давност. Основателно в тази връзка е оплакването на въззивницата Д., че това не може да бъде денят на плащането, съответно – на получаването на обезщетението от довереника С. на 05.09.2008 г., както погрешно е приел районният съд. Това е така, защото към момента на даването мандатното отношение все още е съществувало и получаването на сумата е извършено на валидно правно основание – договора за поръчка, по който довереникът е бил оправомощен да пуличи престацията от името на доверителите. Действително, задължението на довереника да даде отчет по мандата, с който е натоварен, включващо уведомяване на доверителя за изпълнението, даване на сметка и предаване на полученото, става изискуемо още с получаване на даденото, но с такъв иск, както се посочи и по-горе, съдът в случая не е бил сезиран. Не може, обаче, да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че договорът за поръчка е прекратен едва с настъпването на смъртта на довереника на 24.07.2010 г. Това би било така само в случай, че преди смъртта на една от страните по отношението, което е intuitu personae, не е настъпил друг юридически факт, който да прекъсва правната връзка помежду им. В случая, такъв факт се е осъществил и това е оттеглянето на пълномощията, а с това – и на поръчката, настъпило на 30.03.2009 г. с получаване на нотариалната покана рег. № 119 том ІІІ рег. № 7884/27.03.2009 г. на Нотариус Р. Д.. Поради неизпълнението от страна на довереника на задължението си да даде отчет на доверителите си, последните са оттеглили упълномощаването, снели са доверието от него и така са оттеглили и самата поръчка. С това основанието за получаването на сумата от 209080 лв. е отпаднало и за задържащия го е възникнало задължението да го върне, но не по договора, по който никоя от страните повече не дължи изпълнение, а по силата на закона, който го задължава да предаде обратно всичко, получено по него, или неговата равностойност, когато то не е налице. Законът не свързва датата на узнаване на който и да е било факт с настъпване на изискуемостта на вземането. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че погасителната давност за вземането на ищцата е започнала да тече с оттеглянето на мандата на 30.03.2009 г. и тъй като исковата молба е предявена на 09.06.2015 г., т.е. след повече от пет години, то искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че спорният въпрос по делото е към кой момент започва да тече погасителната давност, като се изтъква, че при постановяване на решението си въззивният съд правилно е приел, че това не може да бъде денят на плащането, съответно на получаването на обезщетението от довереника на 05.9.2008 г. Сочи се, че СГС е приел тезата, че действително е задължение на ответника да даде отчет по мандата, с който е натоварен, включително да уведоми доверителя за изпълнението, даване на сметка и предаване на полученото, но неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е прието, че фактът, че оттегляне на пълномощията, въззивницата е оттеглила и поръчката си и това е настъпило на една и съща дата – 30.3.2009 г. с получаване на нотариалната покана рег.№119, том III, рег.№7884/27.3.2009 г. на нотариус Р. Д., като предявяването на иска на 09.6.2015 г. е след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което той е неоснователен.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и цитират и представят три решения на ВКС.
Ответниците по касация Н. И. С. и В. И. С., чрез законния си представител и тяхна майка Г. Н. К., посредством процесуалния им представител – адв. В. Х., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответниците по касация намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната допустимост съдът съобрази следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос не сочи на допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Визираните в изложението и представени от касационната жалбоподателка решения на ВКС по чл.290 ГПК са дали отговор на поставения въпрос, съответен на изводите на въззивната инстанция и разпоредбите на чл.114, ал.ал.1 и 2 ЗЗД. За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Възможните варианти за информиране на представителя са или лично, или чрез нотариална покана. В процесния случай това е отправената и получена от него нотариална покана на 30.3.2009 г., от която дата тече петгодишния давностен срок, и който е изтекъл на 30.3.2014 г., а исковата молба е подадена на 09.6.2015 г., т.е. 14 месеца и 9 дена по-късно. Поради това въззивният съд е стигнал до правилен извод за погасяване на иска по давност.
С оглед изхода на спора и направеното от ответниците по касация искане за присъждане на деловодни разноски за касационното производство, съдът намира, че на същите следва да присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1560 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №476/22.01.2018 г. по гр.д.№4349/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община] област С. – г., [улица], да заплати на Н. И. С., ЕГН – [ЕГН], и В. И. С., ЕГН – [ЕГН], представлявани от техния законен представител Г. Н. К. от [населено място], ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , ет., ап., деловодни разноски в размер 1560/хиляда петстотин и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: