О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
София, 24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5491/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1508/09.7.2014 г., подадена от адв. Ч. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба – Д.за м.-с. г. за д. – [населено място], област С., против въззивно решение №263/10.6.2014 г. по гр.д.№317/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №16/11.02.2014 г. по гр.д.№552/2013 г. по описа на Пирдопския районен съд, І-ви състав, с което са уважени предявените от Л. Г. С.(К.) от [населено място], област С., против Д. за м.-с. г. за д.(ДСМГД) – [населено място], област С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай не е налице закрила за ищцата по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ. Прието е също така, че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си на подбор, с оглед приетото ТР №3/16.01.2012 г. на ВКС ОСГК, и въпреки предоставената му възможност в първоинстанционното производство не е ангажирал допуснатите му гласни доказателства, като по този начин не е доказал надлежното упражняване на правото на подбор. Досежно представения протокол съдът приел, че от същия не може да се установи дали е извършена съпоставка с работата на лицата, заемащи същата длъжност, като дори не е посочено с кои лица е направена такава съпоставка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси, по които се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Може ли въззивният съд да отхвърли направеното доказателствено искане за събиране на доказателства във въззивното производство, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл.266, ал.3 ГПК, т.е. доказателствата които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, като тези доказателства са от съществено значение по същество на спора ?, и
2. Допустимо ли е събирането във въззивното производство на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд ?.
Ответницата по касация Л. Г. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двата поставени въпроса. Същите са неотносими към съдопроизводствените действията извършени по спора и в двете съдебни инстанции. Некоректно и в нарушение на чл.3 ГПК касационният жалбоподател е поставил двата процесуални въпроса. Изложеното в тях, както и разясненията извършени по тях в изложението не съответства на действителното положение. От доклада на първоинстанционния съд по чл.140 ГПК и определение на Пирдопския районен съд от съдебно заседание на 02.12.2013 г. е видно, че не е налице никакъв отказ за допускане на искани от ответника по исковата молба доказателства. Поради това правилно въззивната инстанция е оставила без уважение искането на работодателя за допускане на свидетели при довеждане за установяване на факти. Този извод на въззивната инстанция сочи на точно прилагане на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК. Нещо повече, в посоченото по-горе заседание, както и в тези на 19.12.2013 г. и на 09.01.2014 г. съдът е дал двукратно възможност на работодателя да ангажира гласни доказателства, което не само, че не е сторено, но и в нито едно съдебно заседание пред първата и въззивна инстанции, не е налице явяване на представител на ответника по исковата молба или на негов представител.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №263/10.6.2014 г. по гр.д.№317/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети въззивен състав, по касационна жалба, вх.№1508/09.7.2014 г., подадена от адв. Ч. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба – Д. за м.-с. г. за д. – [населено място], област С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: