О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 01.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3315/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№11652/21.6.2018 г., подадена от адв. О. Ш. – процесуален представител на ответника по исковата молба К. Н. У. от [населено място], област Б. срещу определение от 08.5.2018 г. по гр.д.№3851/2017 г по описа на Софийския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] срещу К. Н. У. искове с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 693373, чрез налагане на запор върху собствения на К. У. дружествен дял с номинал от сто лева от капитала на дружество [фирма] – С..
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са допустими и вероятно основателни и за ищеца е налице обезпечителна нужда и сочената такава е подходяща.
Срещу определението на Софийския апелативен съд е подадена частна жалба от адв. О. Ш. – процесуален представител на ответника по исковата молба К. Н. У. от [населено място], област Б. с оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приложила чл.389, във връзка с чл.391 и чл.397 ГПК. Твърди се също така, че е налице преюдициален спор, от който зависи изхода спора по настоящото дело. Моли се за отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането.
Ответникът по частната жалба [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Обжалването на определението на Софийския апелативен съд е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което неправилно е представено изложение на касационни основания относно допустимостта на касационно обжалване. Не се касае за касационно обжалване, а за обжалване на определение на въззивен съд, с което допуснато обезпечение на исковете.
Обжалваното определение е правилно. Налице са законовите предпоставки на чл.389 ГПК за допускане на обезпечението. Налице е обезпечителна нужда, а наложената обезпечителната мярка е единствено възможната и подходящата, тъй като при положителен изход от спора за ищеца, изпълнението ще бъде затруднено. Налагането на процесната обезпечителна мярка е съобразено със събраните по делото доказателства.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.5.2018 г. по гр.д.№3851/2017 г по описа на Софийския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] срещу К. Н. У. искове с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 693373, чрез налагане на запор върху собствения на К. У. дружествен дял с номинал от сто лева от капитала на дружество [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: