О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София, 03.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2442/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№456/25.02.2015 г., подадена от адв. Т. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба И. В. П. и М. Ц. М., и двамата от [населено място], и по касационна жалба, вх.№250/30.01.2015 г., подадена от старши юрисконсулт В. В. – процесуален представител на Министерството на земеделието и храните – София, против въззивно решение №530/22.12.2014 г. по гр.д.№677/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети състав.
С обжалваното решение е отменено решение №89/17.4.2014 г. по гр.д.№35/2013 г. по описа на Ботевградския районен съд, г.к., втори състав, в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] – С., за обявяване нищожността на договор за замяна №50-17/23.01.2002 г., сключен между М. М. и заместник-министъра на земеделието и горите, поради липса на представителна власт от страна на сключилото го лице, и е признато за установено по отношение на [фирма] – София, че посоченият договор сключен между М. М. и заместник-министъра на земеделието и горите Н. К., е нищожен на основание чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД, поради липса на представителна власт на сключилото го лице – липса на надлежно упълномощаване от министъра на земеделието и горите. В останалите части първоинстанционното решение е потвърдено.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответниците по иска – физически лица, че процедурата по закупуване на процесния имот от страна М. е започнала преди ищецът да предяви претенциите си за имота. Прието, че релевантни за настоящия случай са правата на посочения ответник не към момента за започването, а към момента на завършването на процедурата. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.53, ал.2 ППЗОЗЗ. По същите съображения е прието, че е неоснователен доводът, че към момента на сключване на договора М. е отговарял на изискванията на визираната правна норма, както и че е налице липса на материалноправни предпоставки за сключването на договора. По отрицателния установителен иск за собственост са изложени съображения за неоснователност в изводите на първата инстанция за възможността за придобиване на имота по давност от страна на ответницата – физическо лице, като е акцентирано на факта, че нищожността на договора за замяна като нищожен изначално не е породил правно последици по отношения на неговия предмет, поради което имотът е останал държавна собственост, а това е пречка за придобиването му давност. По въззивната жалба на министъра на земеделието и храните въззивната инстанция е достигнала до извод за неоснователност, по съображенията, изложенията изложени във връзка с въззивната жалба на М. М. и И. П.. По насрещната въззивна жалба на ищеца [фирма], Софийският окръжен съд и приел, че същата е основателна, тъй като не е налице изрично упълномощаване от страна на министъра с индивидуализиране вида на разпоредителната сделка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от жалбоподателите И. П. и М. М. се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е да се прогласи нищожност на договор, по който към момента на сключването му, страните отговарят на всички законови изисквания, а в последващ момент със съдебно решение е променена фактическата обстановка и законовите основания не са налице ?, и 2. Оспорените права на собственост, достатъчно основание ли са за да се приеме противоречие с разпоредбата на чл.53, ал.2 ППЗОЗЗ, при липса на стабилен съдебен акт към момента на сделката и настъпване на транслативен ефект на същата ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, от жалбоподателя Министерство на земеделието и храните – София, се излагат съображения на неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че е налице съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ и подробно се развиват оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговори по смисъла на чл.287 ГПК и по двете касационни жалби. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК на касационните жалбоподатели и взе предвид отговорите на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По изложението на касационните жалбоподатели И. П. и М. М..
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател въпроси, макар и по естеството си да са правни, не обосноват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са бланкетни. По нито един от тях не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими.
По изложението на касационния жалбоподател Министерство на земеделието и храните – София.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по това изложение по следните съображения:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа по-скоро касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели И. П. и М. М. следва да заплатят на ответника по касация [фирма] – С., деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева, а касационния жалбоподател Министерство на земеделието и храните следва да заплати на посоченото дружество деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №530/22.12.2014 г. по гр.д.№677/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети състав, по касационна жалба, вх.№456/25.02.2015 г., подадена от адв. Т. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба И. В. П. и М. Ц. М., и двамата от [населено място], и по касационна жалба, вх.№250/30.01.2015 г., подадена от старши юрисконсулт В. В. – процесуален представител на Министерството на земеделието и храните – София.
ОСЪЖДА И. В. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ул.В. А.” №7, вх.В, ет.8, ап.23, и М. Ц. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.9, да заплатят на [фирма] – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: