О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София,07.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5109/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№113066/02.9.2016 г. , подадена от ищеца И. Г. К. от [населено място], Столична община, област София град, срещу въззивно определение №20353/26.8.2016 год. по ч.гр.д. №8248/2016 год. по описа на Софийски градски съд, т.о., с което е потвърдено определение от 12.4.2016 г. по гр.д.№10277/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I-ва гражданска колегия, 33 състав, с което е оставена без разглеждане искова молба, вх.№8004070/24.02.2016 г., подадена от И. Г. К. от [населено място], срещу С. И. К., за признаване за установено по отношение на ответника, че нот. акт –а продажба №165/1966 г. на Нотариус при Софийски народен съд е неистински в частта на съдържанието, тъй като не са посочени реално съществуващи граници, като се иска неговата поправка по преценка на съда, и производството по делото е прекратено.
Въззивната инстанция е приела, че от исковата молба и уточнителните молби не може да се направи извод за наличие на спор за право на собственост, вкл. във връзка с местонахождението на имотните граници. Прието е също така, че с уточняваща молба от 06.4.2016 г. ищецът сочи, че липсва спор за материално право, както и че ответникът не оспорва неговите права. Съдът е констатирал, че липсват твърдения за грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри, и не е навел нито надлежни твърдения/че правото му на собственост върху конкретния имот или индивидуализирана част от него се оспорва от ответника с конкретни фактически или правни действия/, нито е заявил надлежен петитум/законът не допуска „отмяна“ на конститутивен нотариален акт, нито поправянето му, а изложените твърдения – за невярно отразяване на граници – не обосновават надлежно искане за обявяване нищожността на акта, нито за обявяване на неистинността му/. Съдът е направил извод, че в случай, че между страните е налице спор за собственост, ищецът в изпълнение на дадените указания е следвало да уточни предмета на спора/цяла или реална част от имот/ и да изложи твърдения относно начина, по който ответникът оспорва правото му, но това не е сторено, поради което исковата молба правилно е била върната.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател излага, че е налице нежелание на съда да насрочи делото в открито съдебно заседание, като по този начин го лишава от право на защита, за да се установи неистинността на нотариалния акт при наличие на неоспорими доказателства за това. Твърди се, че не се касае до спор за материално право за имот, а искане съдът да установи неистинността на нотариален акт, за което да постанови решение, с което да бъде задължен С. К. да престане да използва този нотариален акт.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай липсва формулирането на въпрос по смисъла на визираната законова разпоредба и съобразно разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №20353/26.8.2016 год. по ч.гр.д. №8248/2016 год. по описа на Софийски градски съд, т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: