О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 31.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1948/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№124/07.01.2013 г., подадена от Б. С. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, като представител на Прокуратура на Република България, против въззивно решение №1954/07.12.2012 г. по гр.д.№3495/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение от 23.7.2012 г. по гр.д.№4172/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14 състав, за сумата 8000 лева – неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2, предложение първо ЗОДОВ.
С обжалваното решение е отменено решение от 23.7.2012 г. по гр.д.№4172/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14 състав, в частта, с която предявеният от Н. Г. Б. от [населено място] против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, предложение първо ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 8000 лева до сумата 10000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 18.12.2006 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските за разликата от 289,40 лева до 370 лева, и вместо това искът за посочената разлика е отхвърлен. В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е потвърдено.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.2, предложение първо ЗОДОВ и искът е доказан по своето основание. По отношение оплакванията за присъдения размер на обезщетението е прието, че същият е завишен като при определяне на размера първата инстанция е следвало да се съобрази с принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, който обаче не е абстрактно понятие, а предполага конкретна преценка на съвкупността от обстоятелства, довели до претърпените неимуществени вреди и отражението на тези обстоятелства върху личността на ищеца, в случая е безспорно, че той е претърпял значителни неимуществени вреди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че в конкретния случай е налице основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същественият правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда е този за определяне размера на неимуществените вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД. К. жалбоподател се позовава на ППВД №4/23.12.1968 г., ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР №3/22.4.2005 г. на ОСГК. Сочат се и решения на състави на САС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и уважаване на касационната жалба..
Ответникът по касация Н. Г. Б. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, както и за развитие на правото.
Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие със съдебната практика, нито пък е налице въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства, и е съобразено със законови разпоредби. По естеството си с изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба,, се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различно, поради което е въпрос на обоснованост на обжалвания съдебен акт и представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3, предложение последно ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1954/07.12.2012 г. по гр.д.№3495/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав, по касационна жалба, вх.№124/07.01.2013 г., подадена от Апелативна прокуратура – София, като представляваща Прокуратура на Република България – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: