О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 03.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №520/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№11472/03.12.2013 г., подадена от адвокат А. Т. – процесуален представител на ищцата З. П. Х. от [населено място], против определение №223/18.9.2013 г. по гр.д.№5496/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от посоченото лице, против въззивно решение №VІ-25/18.5.2013 г. по гр.д.№53/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести граждански въззивен състав.
С обжалваното определение е прието, че процесният случай попада в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на всеки един от предявените искове е до 5000 лева, поради което касационната жалба е недопустима, поради липсата на абсолютна процесуална положителна предпоставка.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав І г.о. на ВКС е неправилно, тъй като данъчните оценки касая съществуващи имоти, а не имоти, които в определена площ и конфигурация са били включени в ТКЗС, че данъчните оценки касая имоти към настоящия момент/респ. към момента на завеждане на делото/, а не към релевантния за предмета на спора минал момент – към датата на образуване на ТКЗС. Сочи се, че по смисъла начл69, ал.1, т.2, предл. първо ГПК, данъчната оценка е критерият, по който се определя цената по искове за собственост и други вещни права върху имота, но тук се има предвид такъв предмет на правен спор, който касае установяване на спорното вещно право към момента на предявяване на исковата молба, респ. към момента на постановяване на съдебното решение. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба Ж. С. М., Я. С. В. и М. С. С., и тримата от [населено място], [община], област Б., посредством процесуалния си представител – адв. Н. К., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид отговора на ответниците по частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на І г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела, тъй като цената на всеки един от процесните имоти е под посочената сума, а именно 15,50 лева, 839,70 лева, 1987,80 лева, 428,10 лева, 467,00 лева и 748,00 лева. Нещо повече, дори и сборът от цените на имотите е под 5000 лева, а именно – 4486,10 лева.
Предявените искове, макар и вещни, са оценяеми по смисъла на чл.69, ал.1, т.2, предложение първо ГПК, и визираните данъчни оценки са такива към момента на момента на завеждане на исковата молба в съда, който е релевантния момент за определяне цената на иска, респективно исковете. Данъчното удостоверение е представено към този момент именно от частната жалбоподателка в настоящото производство – ищца.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №223/18.9.2013 г. по гр.д.№5496/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, вх.№10460/28.6.2013 г., против въззивно решение №VІ-25/18.5.2013 г. по гр.д.№53/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести граждански въззивен състав, по подадена адвокат А. Т. – процесуален представител на ищцата З. П. Х. от [населено място], частна жалба, вх.№11472/03.12.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: