3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 30.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 106/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Т.Н. – пълномощник на [фирма], против решение № 85/05.07.2017 г.,постановено по в.гр.д.№ 138/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 161/28.02.2017 г. по гр.д.№ 195/2016 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което са уважени предявените от С. А. П. против [фирма],със седалище и адрес на управление-гр.Т., [улица], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 – т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.Допустимо ли е изменението на длъжностната характеристика на работника/служителя във връзка с въвеждане на изискване за образователен ценз ; 2.Допустимо ли е със Заповед на управителното тяло да бъдат въведени нови изисквания за заемането на определена длъжност ; 3.Допустимо ли е при реорганизация на трудовия процес работодателят да въвежда нови изсквания за образователен ценз на наетите от него лица. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – С. А. П. , подаден чрез адв. М. Д. в качеството й на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение Окръжен съд – Силистра е приел,че първоинстанционния съд е извършил всички поискани,допустими и законосъобразни действия и е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановки при подробни и законосъобразни мотиви и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.Посочил е,че при сключване на първоначалния трудов договор на 31.03.2014 год.,за длъжността”началник производство”по връчената длъжностна характеристика и при допълнителното споразумение от 1.03.2016 год. за изменение в длъжността”оператор производствена линия” не е имало изискване за средно образование ,каквото П. няма.Това изискване е въведено едва с длъжностната характеристика,връчена на ищеца на 25.04.2016 год.,т.е. 4 дни преди процесното уволнение.Позовавайки се на трайната съдебна практика е приел,че последващото въвеждане на изискване за образование по надлежен ред е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.11 КТ , а не по т.6 на същата разпоредба.
С разпореждане от 25.01.2018 на Председателя на ВКС образуваното тълк.д. № 4 от 2017 г. по описа на ОСГК на ВКС и образуваното тълк.д. № 5 от 2017 г. по описа на ОСГК са обединени в едно тълк.д. под № 4 от 2017 г. на ОСГК по въпросите: 1. „Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: А. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; Б. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени.“ и 2. „Промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната квалификация“. Поставените въпроси в изложението се припокрива с предмета на тълк.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС,а даването на задължително тълкуване по въпросите, предмет на тълк.д. № 4/2017 г. би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 106/2018 г. по описа на ВКС, ІV г.о. до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: