О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3393/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№36249/26.3.2013 г., подадена от адв. Я. Я. – процесуален представител на ответника по исковата молба Целодневна детска градина *** “Л.” – [населено място], против въззивно решение №1015/18.02.2013 г. по гр.д.№9611/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.4.2012 г. по гр.д.№49773/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 53 състав, с което са уважени предявените от К. Г. Я. от [населено място] против Целодневна детска градина *** “Л.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че нарушенията на трудовата дисциплина не са индивидуализирани в достатъчна степен, но и липсват доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че е налице извършване на нарушения на трудовата дисциплина като работодателят не е изпълнил задължението си да установи твърденията за системно нарушение на трудовата дисциплина, поради което заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че е налице въпрос от значение за решаване на спора, а именно че съдът е приел с една обща формула, че в заповедта не се съдържат конкретно описани нарушения, доказващи системност на нарушенията и по този начин не е проверил законосъобразността на наложената заповед пункт по пункт, което е трябвало да бъде сторено. Сочи се, че това решение на съда обаче не кореспондира със съдържанието на заповедта, както и че съдът е бил длъжен да обсъди тази заповед детайлно и по същество да се произнесе по всички включени в нея нарушения, като ги разгледа поотделно и накрая прецени дали е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация К. Г. Я., посредством процесуалния си представител – адв. В. П., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира следното:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос по смисъла на визираната правна норма. По естеството си изложението представлява навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид направеното искане от страна на ответницата по касация за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива не се следват, тъй като доказателства за извършването им не са представени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1015/18.02.2013 г. по гр.д.№9611/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав, по касационна жалба, вх.№36249/26.3.2013 г., подадена от адв. Я. Я. – процесуален представител на ответника по исковата молба Целодневна детска градина *** “Л.” – [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по касация К. Г. Я. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: